Кой ще победи на изборите в Германия, които предстоят на 26 септември? Въпросът интересува не само германците, защото за всички европейци е важно кой ще управлява най-голямата икономика в ЕС. Дългогодишната доминация на християндемократите на Ангела Меркел изглежда вече се пропуква. А заплахата за първото им място идва не от традиционните конкуренти от левицата, нито пък от актуалните в последните години националисти. Вълната този път е в зелен цвят. Последните социологически проучвания в Германия показват, че пет месеца преди изборите първа политическа сила е “Алианс 90/Зелените“. Според прогнозите те събират подкрепа от 26%. Така възходът на националистите в последното десетилетие вече не е най-обсъжданата тема. Те изненадаха и уплашиха мнозина на последните парламентарни избори във федералната република през 2017 г., когато Алтернатива за Германия (AfD) се превърна в трета политическа сила, веднага след традиционните лидери от Християндемократическия съюз (CDU) и Социалдемократическата партия (SPD). Четири години по-късно, след като канцлерът Ангела Меркел обяви, че ще се оттегли от властта след изборите през септември, политическата ситуация в Германия изглежда много по-различно. Проучванията сега дават 26 на сто подкрепа за „Зелените“, следвани CDU с 23%, техният коалиционен партньор SPD – 14%, което е с два пункта повече от AfD и с 3 пред либералите от Свободната демократическа партия (FDP). В следващите редове описваме какво превърна “Зелените“ във фаворит за следващите избори и какво може да означава това за бъдещето на Германия. От крайности до разумен подход Както голяма част от зелените политически партии, тази в Германия е създадена през 1980 г. от ветерани от протести, които са защитавали много и различни каузи. Сред тях има природозащитници, пацифисти, представители на феминистки организации, защитници на животните и дори консерватори. Въпреки липсата на здрави основни, партията успява да влезе в парламента още в първото си участие в избори през 1983 г. Тогава „Зелените“ стават известни с шумните си акции, а до края на 90-те години се фокусират основно върху няколко теми – противопоставяне на ядрената енергетика, поддържането на мирни отношения и защитаване на граждански права. През 1993 г. те се обединяват с източногерманската “Алианс 90“, която е плод на обединение на много формации с близка до “Зелените“ идеология, макар и значително по-прагматична. Въпреки това дълги години в партията се води спор именно между представителите на идеалистите и по-прагматично настроените. За пръв и досега единствен път обединението достига до правителството през 1998 г., когато влиза в коалиция със социалдемократите от SPD, която се задържа на власт до 2005 г. Тогава Йошка Фишер става външен министър от квотата на „Зелените“ в правителството на Герхард Шрьодер. През този период партията постепенно започва да изпълнява целите си, като решението за затваряне на ядрените реактори до 2020 г.(отменено няколко години по-късно). Налагат се обаче и политически отстъпки – като участието на Германия в конфликта в Косово, както и инвазията в Афганистан, което води до вътрешнопартийни конфликти. Участието във властта и добиването на политически опит на членовете на партията постепенно води до преосмислянето на някои идеи, което пък довежда до разширяване на влиянието ѝ. След преминаването в опозиция, партията се насочва повече към…