Ден: 13.05.2021

Пострадало при катастрофа семейство се нуждае от помощ

3-годишният Кристиян е в кома, претърпял е две операции Дарителска кампания за пострадалото при катастрофа семейство от Добрич организираха близки и приятели. Тежкият пътен инцидент стана навръх Гергьовден, а в него бяха ранени майката и двете ѝ……

Над един милион поставени ваксини и висок брой излекувани

657 нови случая на заразени с COVID-19 през последното денонощие при направени 11 106 теста. Това са близо 6% от изследваните. Така общият брой на положителните случаи в страната от началото на епидемията достигна 412 814 души. От тях активните……

Д-р Симидчиев: Пандемията прилича на пожар, все още трябва да бъдем внимателни

Все още имаме достатъчно много случаи на дневна база, за да не сме съвсем спокойни за обстановката „Пандемията прилича малко на пожар. Броят на заразените на дневна база показва колко интензивно гори този пожар. В момента нивата, до които сме……

Възходът на „Зелените“, които може да застанат начело на Германия

Кой ще победи на изборите в Германия, които предстоят на 26 септември? Въпросът интересува не само германците, защото за всички европейци е важно кой ще управлява най-голямата икономика в ЕС. Дългогодишната доминация на християндемократите на Ангела Меркел изглежда вече се пропуква. А заплахата за първото им място идва не от традиционните конкуренти от левицата, нито пък от актуалните в последните години националисти. Вълната този път е в зелен цвят. Последните социологически проучвания в Германия показват, че пет месеца преди изборите първа политическа сила е “Алианс 90/Зелените“. Според прогнозите те събират подкрепа от 26%. Така възходът на националистите в последното десетилетие вече не е най-обсъжданата тема. Те изненадаха и уплашиха мнозина на последните парламентарни избори във федералната република през 2017 г., когато Алтернатива за Германия (AfD) се превърна в трета политическа сила, веднага след традиционните лидери от Християндемократическия съюз (CDU) и Социалдемократическата партия (SPD). Четири години по-късно, след като канцлерът Ангела Меркел обяви, че ще се оттегли от властта след изборите през септември, политическата ситуация в Германия изглежда много по-различно. Проучванията сега дават 26 на сто подкрепа за „Зелените“, следвани CDU с 23%, техният коалиционен партньор SPD – 14%, което е с два пункта повече от AfD и с 3 пред либералите от Свободната демократическа партия (FDP). В следващите редове описваме какво превърна “Зелените“ във фаворит за следващите избори и какво може да означава това за бъдещето на Германия. От крайности до разумен подход Както голяма част от зелените политически партии, тази в Германия е създадена през 1980 г. от ветерани от протести, които са защитавали много и различни каузи. Сред тях има природозащитници, пацифисти, представители на феминистки организации, защитници на животните и дори консерватори. Въпреки липсата на здрави основни, партията успява да влезе в парламента още в първото си участие в избори през 1983 г. Тогава „Зелените“ стават известни с шумните си акции, а до края на 90-те години се фокусират основно върху няколко теми – противопоставяне на ядрената енергетика, поддържането на мирни отношения и защитаване на граждански права. През 1993 г. те се обединяват с източногерманската “Алианс 90“, която е плод на обединение на много формации с близка до “Зелените“ идеология, макар и значително по-прагматична. Въпреки това дълги години в партията се води спор именно между представителите на идеалистите и по-прагматично настроените. За пръв и досега единствен път обединението достига до правителството през 1998 г., когато влиза в коалиция със социалдемократите от SPD, която се задържа на власт до 2005 г. Тогава Йошка Фишер става външен министър от квотата на „Зелените“ в правителството на Герхард Шрьодер. През този период партията постепенно започва да изпълнява целите си, като решението за затваряне на ядрените реактори до 2020 г.(отменено няколко години по-късно). Налагат се обаче и политически отстъпки – като участието на Германия в конфликта в Косово, както и инвазията в Афганистан, което води до вътрешнопартийни конфликти. Участието във властта и добиването на политически опит на членовете на партията постепенно води до преосмислянето на някои идеи, което пък довежда до разширяване на влиянието ѝ. След преминаването в опозиция, партията се насочва повече към…

Астросъветът за днес: Не пожелавайте зло на никого!

Луната е в знак Близнаци до 04:32ч на 15 май – хората са подложени на всякакви външни влияния, прекалено податливи, неспособни да мислят задълбочено и да вземат сериозни решения. Луната….

Ще има ли машини за 11 юли? История за 43 млн. лв., един неуреден спор и 70 арестувани устройства

На изборите на 11 юли във всички секции с над 300 избиратели в страната трябва да се гласува само с машини. Същото важи и за секциите в чужбина. Такива промени в Изборния кодекс прие 45-то Народно събрание в краткия си живот. Ще стане ли наистина така? Според новоизбраната председателка на Централната избирателна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова подобна организация не би трябвало да създаде проблем, защото за отминалите на 4 април избори България купи 9600 машини, а ще са необходими още най-много 500 броя. Фирмата доставчик “Сиела Норма” потвърди пред правната комисия в парламента, докато се разглеждаше изборният закон, че може бързо да достави още 1500 машини. Дотук добре. Така подредени фактите създават впечатление, че всичко е наред. То обаче не е. Оказва се, че ЦИК не е платила доставените 9600 машини на “Сиела Норма”. Това означава, че българската държава все още не е собственик на тези устройства и те все още са притежание на частната фирма. В момента Централната избирателна комисия дължи 43 200 000 лева на фирмата доставчик. Ако тази сума не бъде платена, фирмата може да не предостави машините за изборите на 11 юли. Според променения Изборен кодекс обаче гласуването трябва да става само с машини. Интересно, нали? Но и това не е всичко. Държавата и фирмата все още спорят по няколко въпроса, а ЦИК иска да удържи неустойки от доставчика. Новите машини обаче трябва да бъдат поръчани от същата фирма. Някъде в този заплетен сюжет се крие отговорът на въпроса дали в следващите седмици държавата ще успее да осигури машините, които вече са задължителни по закон. Как разбрахме за това За неразборията с машините стана известно през отминалите дълги почивни дни в началото на месец май. Тогава Росица Матева – номинирана за член на ЦИК от „Изправи се! Мутри, вън“, каза пред бТВ, че „не е ясно къде са 9600-те устройства за машинно гласуване и чия собственост са“. Говорителят на предишната ЦИК и член на новата от квотата на ГЕРБ Димитър Димитров обясни защо плащането не е извършено. Според него “в договора има спорни моменти“. „Сиела“ не е изпълнила всички задължения по договора и най-вероятно следващата комисия като правоприемник ще трябва да уточнява неща, които много трудно се уточняват”, каза Димитров също пред бТВ. Пред Свободна Европа Димитров обясни, че става дума за спор за “частично неизпълнение на договора”. От думите му стана ясно, че ЦИК ще настоява да удържи неустойки на “Сиела” заради проблеми с 88 машини. Според данните, които Димитров представи, тези 88 устройства изобщо не са произвели резултат. Спорни според него са и случаите с машините във Велико Търново и Добрич, където устройствата са били програмирани със сгрешени кандидат-депутатски листи. Според Росица Матева обаче грешките във Велико Търново и Добрич не би трябвало да са нарушения на “Сиела”, а пропуск може да се търси в Районната избирателна комисия и при държавната фирма „Информационно обслужване“, която е отговорна за програмирането на устройствата. “За да се извърши плащането, всички тези въпроси трябва да се изчистят, а те не са”, каза Димитров. Изпълнителният директор на “Сиела Норма” Веселин Тодоров каза…