ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 24, 1991 г.
ПРИКАЗКА ЗА НОВИТЕ ЧОРАПИ НА ЦАРЯ
В тази приказка няма да разказваме за новите дрехи на царя, когото познавате от друга приказка, а ще стане дума за новите чорапи на един вече бивш цар… И така, имало едно време, преди много-много години, когато някои от вас не са били родени, един цар, който седнал на престола подир ожесточен пленум и започнал да чертае генерални перспективи. Отначало за 5, после за 10, че и за 20 години. И от чертаене на въпросните генерални перспективи този стратег и архитект започнал да се нарича не първи човек на държавата, а генерален. Но разликата от някои разточителни царе, с които гъмжи световната история, била, че нашият бил пословично пестелив. Просто да не повярваш (но историята сигурно ще си каже думата и по този пункт), понякога той дори си позволявал да ходи в политбюро със скъсани чорапи, ако придворните, под командата на медицинска сестра с офицерски чин, не успявали да ги закърпят… И понеже в приказките обикновено има добър край, а в нашата, наопаки – лош край, затова ще изоставим хронологията за историците, които си умират за стари приказки, и ще избързаме към края, който е особено поучителен. И тъй, нашият цар, чието кръщелно име било „Тодор*, както се узна от всички поданици на държавата, бил много пестелив, но в генералните чертежи на плановете за светло бъдеще бил направо разточителен. Ако надникнем в една такава генерална перспектива за цели 20 години – от 60-а до 80-а, ще видим, че там всичко расте не с проценти, а с пъти. Ако през 1960 г. са използвани едва 3,2 кг изкуствени торове на декар, то през 1980 г. като следствие на ускорената химизация на селското стопанство, са предвидени по 23 кг торове на декар, но през 1989 г. се слагаха по 200 кг на оранжерийните краставици /препоръчано от един институт с много научни работници/. Затова няма защо да се чудите откъде имаме толкова висок процент нитрати на ластуна и на глава от населението – това е заложено в генералната перспектива. Но наопаки на перспективите, реалностите са нещо друго. И ако разгледаме развитието на външнотърговските ни връзки, в милиони валутни левове, ще забележим, че от Априлския пленум през 1956-а до 1985-а /според справочника на делегата на ХІІІ конгрес на БКП/ износът дори за социалистическите страни бележи непрекъснат спад – от 86,9 до 76,9 на сто, а за развитите капиталистически страни – от 10 до 8,5 на сто. И понеже не сме могли да продаваме на краставичарите краставици, щото дип ни няма по конкуренцията, останала ни е само като една малка възможност, но все пак възможност, третият свят, където износът ни бележи напредък за въпросния период – от 3,1 до 14,6 на сто… Да не говорим, че има известни диспропорции на по-малък износ и по-голям внос в стойностно изражение, което отрицателно валутно салдо няма как да не се впише в настоящия десетмилиарден външен дълг на страната. Много интересни са например генералните перспективи по отношение на научните работници, където нещата се движат строго по планов ред. Ако в 1960 г. сме имали общо 5 900 научни дейци, то през 1980 г. те трябваше да бъдат общо 35 000 броя. Но за съжаление това не се е осъществило, тъй като в 1985 г., според данните на същия справочник на делегата на ХІІІ конгрес на БКП, който показва социално-икономическия възход на България през 30-годишната Априлска линия, са регистрирани по клонове на науката само 26 248 научни работници. Може би неизпълнението на този показател се дължи на високата смъртност на талантите, но за това няма справка в процентно отношение. Каквото и да говорим, по-рано бяхме царе на статистиките. Туй справки, справочнииц, диаграми – за събрания, за конференция, за конгреси, еша ни няма, тъй че и като дядо Йоцо да си сляп, няма как да не видиш възхода. А ако си Това Неверни, направо си вади паспорт за чужбина. Но хора си имахме за отчетност – калем първо качество та ти натъкми процент, да видим развитие, да видиш мащаб. И понеже става дума за мащаб, няма защо да се ходи чак до София, да се види милионната ни столица, достатъчно е да се излезе накрай Стара Загора, където се издигат огромните слънчеви корпуси на флагмана на родната ни електроника. Отначало тоя флагман тръгна като едно просто ЗЗУ, сиреч завод за запаметяващи устройства, после филолозите му туриха едно О отпред, та станаха обединени заводи, след това му туриха още по-напред едно СО, сиреч стопанско обединение, и накрая стана ДФ – държавна фирма ДЗУ. Нека не говорим за това, че въпросното ЗЗУ, както си го знаят старозагорци, може би трябва да бъде записано в статистиките на Гинес със 120-те си директори /те сега не са толкова, но по-рано изглежда са били/ и с целия си полк метачки, защото който и задграничен бизнесмен или политик да дойдеше в България , пътят му непременно трябваше да мине през Стара Загора, така че площадът през ЗЗУ трябваше да бъде чист… Това между другото, но винаги съм се възхищавал от фокусническите възможности на икономистите да стъкмят отчет, особено в чест на някакъв форум. Та възхищавах се, как може, примерно, да не бъде изпълнен планът за даден месец със 150 милиона лева, а в отчетите на ОК на БКП да се отбелязва ръст от не знам колко си пункта. И какво стана сега – от ръст на ръст, та … голям пръст, както би го казал зевзекът. Но тъй или инак, създадохме си мощности, внасяхме си суровини и материали за твърда валута, а изнасяхме за рубли – страна голяма, всичко може да поеме, дори и калпавото. А къде са ни зелените пари от износа? Няма ги. какво пък, ако трябва, и със скъсани чорапи ще ходим, но няма да се дадем. Нека се поучим от близкото минало. там каквото и да направехме, все бе най-голямото я на Балканите, я в Европа, я в света /Права си е шопската приказка, че по-дълбоко от Искъро нема…/. И все пак, остава един въпрос, как при тези ръстове, темпове и разходи, от година на година по-високи, и при тия перспективи от генерални, по-генерални и най-генерални, да изпаднем едва ли не в неплатежоспособност (казвам едва ли не, защото към 31 май сигурно ще изпаднем в пълна неплатежоспособност при тия цени на едро и дребно), та сме на път и да закрием тая наша 1300-годишна държава. Но кой може да отговори на тоя въпрос, няма да могат сигурно и хората от ведомството на г-н Иван Костов. И как да го обяснят, като преди някоя и друга година сме били в челото на Балканите по разни показатели – да кажем по въглища и мотокари на глава от населението (там май бяхме първи в света). Първи сме били и по яйца (кокоши) и вълна (непрана). Ами ако я бяхме опрали? Драги читателю, ти може би не знаеш с какво да се гордееш, но ние сме за това да те избавим от информационното затъмнение и да ти кажем, че ако сега магазините са празни, а ако не са – е скъпо, намери други показатели да се гордееш, че си българин! Ти трябва да знаеш, че по територия нашата татковина през 56-а година е била само на 101-во място в света, но през 1983-а е преминала на по-челно място – стотното, но виж с населението е друго – от 16-о сме отишли по-назад, на 17-о, в Европа. Но това не трябва да те притеснява, защото обикновено по време на криза, когато няма ток, се раждат повече деца. Това на практика го доказаха поляците. Така че, не губи кураж. Бъди патриот, тупай се по гърдите като бай си Ганя и знай, че дори и чорапите ти да са скъсани нямаq кой да ги види през обувките. Поне засега!
Кънчо ПЕНЕВ
Приказка за новите чорапи на царя
