ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 61, 1990 г.
31 ЮЛИ – 113 ГОДИНИ ОТ БОЯ ЗА СТАРА ЗАГОРА
НАЙ-БЛИЗКО ДО НАРОДНАТА ПАМЕТ
През втората половина на ХІХ век вкусът към литографията с патриотичен и героичен сюжет вече е пуснал здрави корени. Тя присъствува в съзнанието на българина и е неизменна украса в домовете и обществените заведения. Именно непосредствено след Освобождението, през 1879 г., се появява хромолитографията на А. Илин „Боят под Стара Загора, 19 юли 1877 г.”. тя е изработена изцяло в духа на руската батална документалистика. Сюжетът й възкресява драматичната саможертва на 3-а опълченска дружина и героичната смърт на подполковник Калитин под Самарското знаме. Близостта на събитието помага на художника да се доближи до точността на бойната обстановка и нейния декор. В дълбочина се вижда естественият пейзаж на източните околности на Стара Загора. В непосредствена близост до полегатите голи възвишения опълченците отбиват поредния опит на врага да плени Самарското знаме. Непосредствената документалност и убедителност на разказа е постигната и в най-малките подробности от облеклото и въоръжението на опълченците и турските войници. Единствената неточност идва от знамето. Цветовете му са сполучливо предадени, но подробностите са отбягнали от ръката на художника. Въздействието на композицията е неповторимо. То е постигнато от нажеженото небе, непрекъснатите взривове на снарядите, вихрената атака и в изпълнение с напрежение миг на смъртта на подполковник Калитин.
Благодарение на всичките си безспорни качества тази батална сцена доближава зрителя не само до патоса на историческия момент, но и се превръща в автентичен документ на епохата.
Покойният генерал-майор Караев, когато посети България в чест на 100-годишнината от Старозагорската и Шипченската епопея, носеше със себе си и тази хромолитография, като скъп спомен от своя баща, опълченецът Николай Дудар. Нека да не отиваме толкова далеч. Имаме неоспорими доказателства за широкото й разпространение в Стара Загора. Достатъчно е само да посочим, че същата литография е стояла на почетно място в дома на Мильо Касабов, бащата на Гео Милев. По-късно по поръчка на опълченското дружество „Шипка” – Стара Загора, той я отпечатва като пощенска картичка и я разпространява в собствената си книжарница.
Така тази малка и скромна на глед литография допада на народната душа и се превръща в истински посланик на признателността пред историческия подвиг на руския народ и Българското опълчение. Епичната сила на нейния дух подхранва сюжетно множество по-късни художествени творби, които допълват и обогатяват темата и поддържат вечно жива народната памет.
Нейчо КЪНЕВ
31 юли – 113 години от боя за Стара Загора
