За един Осми март започнал от асансьора

[ad id=“225664″]

Честит празник на майка ми, на любимата Нора, котката Ивелина, на двете Ренита и на всичките ми читателки. На майка си желая добронамерено кръвно налягане, на Норката повече онождане(също и секс), на Ивето още много гълъби между зъбките, на двете Ренита да са все така щастливи. Пожелавам на всичките си читателки здраве и веселби(щом сте усмихнати, значи всичко е наред). Сега си спомням как преди няколко години с годеницата ми чествахме 8-ми март. Тогава бяхме пресни гаджета(сиреч Нора още не беше събрала смелост да ми крещи). С все сили гледах да я заблудя, че съм отявлен принц. Стараех се да не приличам на полудив човек от дерето(какъвто съм всъщност), ял цял живот ферментирала грудка в горите. Една вечер се прибирам леко пийнал. Чак в асансьора Исус решава да ми съобщи, че днес има женски празник. На бегом слизам по стълбите. От где да взема цвете в девет вечерта?! Първи провал. Нима ще го допусна? Не. Няма. Минавам в нелегалност и тръгвам зад блока с ловкостта на тенекия за сирене. Тайно вървя под терасите. Тук има цветя – отгледани са от баба Живка и дядо Петко с много любов. Влизам в градинката като „Катюша” в плевник. Кърша една роза и тичам на кестерме да не ме види някой. Обратно в асансьора. Доволен съм от себе си. Тържествено звъня на вратата(нарочно не ползвам ключа , че да имам по-голямо въздействие). В последния момент забелязвам, че нося само клон от роза – цвета съм изгубил някъде по пътя. Но вече е късно – Нора отваря. Влизам. В хола подарявам пръчката – любимата силно ме прегръща… почти взима растението… и тогава… така силно изпищява, че няколко от тъпанчетата ми загиват като покосени от шарка лястовички. Половинката търти да бяга, а аз стоя в недоумение по средата на стаята. Вглеждам се в стъблото на растението… сега аз викам… Господи, там има ужасно тлъста богомолка… Толкоз ме е гнус от тия животни, че подхвърлям клончето нагоре, отстъпвайки героично. Това което после видях, никога не ще забравя – котката Ивелина скочи от нейде, захапа богомолката още във въздуха, а сетне светкавично я изяде. Най потресаващото бе, че тогава беше бременна за пръв и последен път. Беше рипнала в боя с пълен тумбак котенца. Часове ми трябваха да успокоя любимата. Тя колко душа носи – една педя(аз имам по-малко). Чай ѝ варих, ракия пихме, случки разказвах. Най-накрая към два сме заспали. Секс нямаше. На другия ден открих, че вчера е било пети март…