Старозагорецът с чирпански корени Ганчо Иванов е бил какъв ли не – офицер, журналист, шофьор…От години живее в Италия. Той пише изключително интересни истории, които са много истински и невероятно забaвани. Ето….
СТИСКА БОЖИЕ СЕНЦЕ … светът е бебешко юмруче – във шепата си ни държи, каквото трябва, ще се случи, Бог пътя ни ще продължи, и – ако нейде някой стреля,….
ИНТИМНО Не ме допускай толкоз близо ти До себе си, щом искаш да съм влюбен Ех, вярно е, далечното гнети но за това пък близкото погубва! Щом искаш да съм….
Една студена вечер по време на Коледните празници едно малко момченце на шест-седем годинки стоеше пред витрината на голям магазин. Детето нямаше обувки и беше облечено в истински дрипи. Една….
……………. Прегръщам отсъствия с твоето име. Примигвам пространства, в които те няма и тъмното питам: „Къде си, любима ?”, а после се стичам в премръзнали длани. Издишвам очакване. Крия се….
Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични докато са били в главата ти, до съвсем….
Минути за поезия с новата книга на Ботьо Буков „Кръг на самотата“. На 15 декември, четвъртък, от 17:30 часа в читалище „Св.Климент Охридски“ – Стара Загора. Книгата съдържа 70 кратки….
Има една особена порода жени. Наричат се – пичове! Имат способността да преглъщат себе си, собствените си желания и личното си щастие. И го правят не защото са гладни. Нито….
Красивата част на живота настава, когато във къщата внуците щъкат. Баба болестите свои забравя, макар че сутрин ставите щракат. Дядо от стая във стая куцука. Баба от кухнята нещо гълчи…..
Сняг вали над угарни бразди. Булка днес събуди се земята. Паднали в снега като звезди светят изумрудено селата. Сякаш някой тази нощ с юмрук счупил е небето на парчета. Падат….
ПАБЛО НЕРУДА: УМИРА БАВНО ТОЗИ, КОЙТО… Умира бавно този… който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този… който….
Клозетна криза Преди около шест години с моята Нора все още се опознавахме – тя криеше змийската си натура, а аз липсата на умствено богатство. С все сили спрях звуковите….
