Минчо Стоилов – „Наздравица“
[ad id=“225664″] Нека да го има Христо Фотев! От неделя чак до понеделник, че напират византийци – гърчат границите верни. [ad id=“263680″] Нека да го има Христо Фотев! Равадиново с….
[ad id=“225664″] Нека да го има Христо Фотев! От неделя чак до понеделник, че напират византийци – гърчат границите верни. [ad id=“263680″] Нека да го има Христо Фотев! Равадиново с….
[ad id=“225664″] Диво и пусто, бели варовици пръхнат. Пеят петлите безсънни – гръцки и български. Часовете ринат с гребени червени. И смокините, щури от жажда, шетат по хълма. [ad id=“263680″]….
Хей, ръчички, хей ги две, те ми служат най-добре! Бива ги и за шамари върху непослушни твари. За да има преуспение, нужно си е подчинение. Стават те и за метани….
Винаги е имало таланти – разни очилатковци с тиранти, чийто мозък е същински бойлер – ври със теоремите на Ойлер. Айнщайн също хич не изостава, нито Менделеев се предава. Виждаме….
[ad id=“225664″] Посиняхме в стискане на палци за родните ни интелектуалци. Държавата за нас се цинцари – горкичката, все нямала пари! [ad id=“238430″] Да бяхме барем гъвкави спортисти – коравоглави….
Ще изляза – да чакам дъжда, ще поседна на някоя пейка, и без туй слух се носи в града, че съм само една куха лейка, че – освен да ви….
Както мравката мъкне зърното, по-голямо от ръста си, тъй до днес аз те нося, Любов, и не зная до мравуняка топъл дали ще достигна край пътя, или ще напълня със….
Тополата На поета Христо Кацаров Тополата до стария геран отрязаха, че с корени е пълнила водата му. Тревожни, гълъбите отлетяха, във човките завинаги заключили най-хубавите песни на земята ми. Не….
Какво щях да ви… казвам? Направо забравих… За цената на хляба ли беше по времето на Тодор Живков – не, не беше това! За хулиганите в Белене ли – и….
Три съперници О-о-о, танците на Айседора Дънкaн не ме вълнуват, не бушуват в мене. Но с нея си приличаме – до съмване по равно сме целували Есенин. Жорж Санд е….
Момичето, дъжда и старицата Вали. Ще потопи земята този дъжд. Вали. Изгубих си чадъра. Изведнъж ужасно ми се иска да приличам на капките, които се изсипват от коша притъмнял на….
Пашкул Разпадам се: едната ми ръка – в морето, на рамото на мой приятел, отрекъл се завинаги от сушата; а другата остана в пазвата на моето обичано момиче, венчало се….