Хей, ръчички, хей ги две,
те ми служат най-добре!
Бива ги и за шамари
върху непослушни твари.
За да има преуспение,
нужно си е подчинение.
Стават те и за метани
къмто хора най-подбрани.
Току-виж, от тях зависи
да не отсекат: „Иди си!”.
Хей, ръчички! С тях ще краднеш
посред нощ, или по пладне.
Що пък толкоз? Ще набуташ
нещичко на онзи в скута,
дето гледа като Буда,
а пък всъщност, си е Юда!
Щом чеда сме на Земята,
в кал се къпе и душата!
Инак няма стоицизъм
в този мрачен реализъм.
Ставаш глупава мишена
за стрелата устремена.
Но ръчичките я хващат
и странично я препращат.
Те улавят всички знаци
на житейските вибрации.
А погубващите звуци
претворяват във юмруци.
Хей, ръчички, хей ги две,
те ме слушкат тъй добре!
Из „Птици в нощта“
