Иван Вълев – В лошо време на ужасно място (поезия)
В лошо време на ужасно място Да не попаднеш в лошо време на ужасно място: над блатото валеше мръсен дъжд за радост на колониите жаби; затънали до коленете бежанци от….
В лошо време на ужасно място Да не попаднеш в лошо време на ужасно място: над блатото валеше мръсен дъжд за радост на колониите жаби; затънали до коленете бежанци от….
Черната жена Черната жена в контейнерите рови, а след нея седем кучета вървят. Те я пазят, те на всичко са готови, те са влюбени в човешката й плът. Тя ще….
Камбана [ad id=“225664″] Една мисъл ме преследваше. До втръсване. Че някак не навреме се родих. За нещо твърде рано, а за друго- късно е. И болката ми- като рамка- вграждах….
Писмо до художника Маестро, може ли звън от китара да изваеш? С тънко вълшебно перце. Да достигне до най-точната гара. Да отключи мелодия от наранено сърце. И да запечатиш сребърния….
Тайната О, тази непрестанна надпревара да уловим мига! Да спрем застоя. Изконната, човешка, светла вяра, че път щастлив ни чака зад завоя. Как да обичаме? Да сме обичани. Да привлечем….
От устните ти капе тишина, промъква се до мен и ме унася. Но аз не съм добра и не заспах. Дочух оркестър с вятър многогласен. Ту нежно, ту безумно диво….
[ad id=“225664″] ЖЕНАТА НА 50 Жена на петдесет. Какво по просто от туй – да кажеш: – Хубава жена! – и сетне да я гледаш – сякаш Господ връз теб….
Глаголът важен е. Глаголът! Участниците могат да се сменят. Невинаги каквото тегли волът е важно, щом не го променя. Обратното е знак крайпътен и препинателен, или препъващ. Мотивът да си….
Мълча по Йовковите жици Не ми звъни. По Йовковите жици отдавна не минава път за мене. И не пристигат белите му птици като недописано стихотворение. Не са ми пратили така….
В навечерието на 3 март Момчета, днеска чух, че свободата ни била подарена на тепсия , че русите са врагове, не братя и че е чужда матушка Русия. Че нямало….
Щурци Какво стълпотворение на любовта! Щурци. А аз защо съм тук сама, а аз защо съм..?! За влюбения и тревите са изискани дворци, спасително въже му е висенето на косъм…..
Време за обичане [ad id=“225664″] Забързани сме, много уморени и чувствата са втора употреба. Ограбват ни до самота дилеми. Луната от очакване е бледа. Не сме готови за поредно сбогом…..