Писмо до художника
Маестро,
може ли звън от китара
да изваеш? С тънко вълшебно перце.
Да достигне до най-точната гара.
Да отключи мелодия
от наранено сърце.
И да запечатиш сребърния писък
на птици, прелитащи само по две,
в пространства безбрежни
и достатъчно ниски
за порив свободен под южно небе.
И може ли още извор кристален
в платното да бликне.
Със жива вода.
А в нея поток от фотони запален
с бисерни пръски небесна дъга.
Но ако четката трепне
и препъне боите,
тогава ела и в очите ми надзърни!
Там Него ще видиш –
в сълзата ми скрит е…
Художнико чуден,
нарисувай го ти!
Цвета Михайлова
Из „Птици в нощта“
