Ох, как заем се връща на отлетялата нощ? (ПОЕЗИЯ)
Няколко часа назаем измолих от нощта, хвърлила мрежите сънни. Какво правих ли? С теб си говорих. Не усетих кога се разсъмна. Погледнах дланта си – прясна следа, топла още от….
Категория: Поезия и проза
ПРОЗРЕНИЯ/ Ботьо Буков: ЧЕРНАТА ТОЧКА
Къде отлетяхте, блажени времена, когато всичко беше ясно като бял ден! Например, че социализмът е хубаво нещо, докато капитализмът е лошо. Например, че всеки шеф е безгрешен и безсмъртен, а….
„Връстници сме със тебе ние двете“ – Магда Петканова
Връстници сме със тебе ние двете, но ти не знаеш нито болка, ни страдание и скрила под престилката си цвете, лудешки тичаш да посрещнеш стадото. Като мене няма да си….
Танко Делчев: Веществен колкото вятъра и реален като илюзия (СТИХОВЕ)
Черно-бели снимки и цветно усещане. Едно дете се усмихва, казва ми нещо. Вече не го разбирам – езика на миналото. * Подозирам, че мене ме няма. И никога не ме….
“ Всеки си има град на мечтите с пеещи птици, с искрени хора..“
“ Стара Загора “ – Стойчо Стоев Всеки си има град на мечтите с пеещи птици,с искрени хора. Тебе аз имах,град на липите – синя, далечна Стара Загора! Как те….
“ Сезони“ – Христо Кацаров
Иде зимата и ще замръзне водата. Ще се вкамени. На прозорците ни по стъклата ще се удрят в нощта диви патици с глас на жени… Ще се пука леда. Ще….
„Една дума“ – Пейо Яворов
Добро и зло, началото и края – събрал ги бих в една-едничка дума. Език не ще я никога издума… Че аз, о моя скръб, че аз я зная без слогове,….
„Като бръмчението на пчели“ – Николай Лилиев
Като бръмчението на пчели под огненото слънце затрептели, потокът на живота ромоли. Денят разпръсва призрачни мъгли, възкръсва из вълните бели. И улиците, каменни ръце, протягат своите магнитни пръсти. Прииждат те,….
Не само с нозете – с главата вървете! Не препинателни знаци с определени места
ЗАВЕЩАНИЕ БЪДЕТЕ непокорни, а не праволинейни не гладки и лъскави като асфалтов път Бъдете непокорни, а не вещи музейни, които никога не ще съгрешат. Бъдете сурови, бъдете чепати на гуруни….
“ Есен в Стара Загора“ – Анастас Стоянов
Кое ти е страрото, Стара Загора? Липите златеят, отлитат ята, под нови покриви – млади хора, във млади пъпки – нови листа. Кое ти е старото, Стара Загора? Навярно е….
„Младост“ – Веселин Ханчев
Има младост, която минава покрай теб с бързината на влак. Блясък, шум. А след малко оставаш на перона, потънал във мрак. Два-три стръка цветя във хербария, „вечен спомен“ в албум….
„Вдовиците на Троя“ – Таньо Клисуров
Вдовиците на мъртвите герои забрадките си траурни свалиха. Когато падна обсадена Троя, набързо си намериха женихи. [ad id=“255238″] Животът продължавал… Стара теза. А се кълняха, че ще имат сили да….