Иде зимата и ще замръзне водата.
Ще се вкамени.
На прозорците ни по стъклата
ще се удрят в нощта
диви патици с глас на жени…
Ще се пука леда. Ще звъни…
И пак слънцето ще долети –
слънчоглед, пита медена и свобода.
Златна птица от светеща слама
гнездо ще си вие на орехов клон.
Ще прогледнем тогава,
след мъртвия зимен сезон,
и ще видим, че нашите майки ги няма –
стопили се преспи на селските припеци.
Толкова млада ще е пролетта!
Никой няма за смърт да си спомни.
Великденчета и гергьовчета ще разцъфтят
по ония места…
Буренак ще избухне, дървета, листа…
Само ние, понякога жадни,
с напукани сухи уста,
хладен извор ще търсим за нашите стомни.
