Ако Господ беше жена –
щеше ли по-добре да подреди дните ни?
Новородените
да не разсичат майка си с болка,
старците да умират кротко насън,
върху трапезата на Земята
да има хляб за всички,
Каин да не убива своя брат;
щеше да праща милионите войници
да орат, да засаждат дървета,
да правят на жените си красиви деца.
(И навярно
в човешкия език щяха да се върнат
думите „Милост“
„Достойнство“
„Доброта“.)
Ръката й
щеше да кърпи озоновите дупки,
да утешава самотните,
да запалва за изгубените
водеща светлина.
И Бог щеше да е любов наистина,
ако беше жена.
„Хипотеза“
Станка Пенчева
