От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№129
Родината на копринената буба е Древен Китай. Поради ценната нишка, която тя дава, отглеждането й е специално занятие само на знатните съсловия в Китайската империя, а изнасянето на буби и бубено семе извън страната се наказва със смърт. През 550 г. византийският император Юстиниян плаща на двама монаси да откраднат тайната на производството на коприна. Две години по-късно те се завръщат в Константинопол с лаври на копринена буба и семена от черничеви дървета. В България производството на пашкули достига своя връх през 70-те години на XX век, когато страната е на трето място след Япония и Корея. Бубарството в страната ни като допълнителен поминък съществува от Средновековието до днес. Според статистически данни в Хасковски окръг през 30-те години на XX век са концентрирани половината от черничевите насаждения и 40% от производството на пашкули. По това време се създават и филатурите – фабрики за точене на коприна в Хасково и Свиленград.
