ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 29, 1990 г.
Старозагорският митрополит Панкратий пред в. „Септември”
„ЧЕДА СМЕ НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ”
-Ваше Високопреосвещенство, досточтими митрополит ПАНКРАТИЙ, бихте ли споделили с читателите на в-к „СЕПТЕМВРИ” какво е отношението на Българската православна църква към настъпващите промени в нашата страна?
-Всеки гражданин, в това число и вярващите като граждани на родината, имам предвид чедата на Българската православна църква, искрено се радват и подкрепят обновителните процеси в отечеството ни. Тоталитарното ръководство се изоставя и се тръгва по нов път на демократично, правово, цивилизовано, свободно национално развитие и живот: на свободна изява на духовните и моралните човешки потребности, на зачитане достойнството на човека.
Откровеността и честността налагат да признаем, че през изтеклите четиридесет и пет години, независимо от грешките и деформациите, България, тръгвайки от материална беднота и изостаналост, постигна значителни успехи в много области на живота. През изминалите години народът ни се труди честно и предано за доброчестината на Родината ни. Тази истина ние не можем да не признаем и постигнатото не може да не ни радва.
В същото време обаче през този период на тоталитаризъм нацията ни загуби много скъпи нещо от духовното, нравственото, емоционалното, народностното богатство, с което бе препълнена националната ни съкровищница. Потънаха в забвение много ценности от изключителна важност за нацията ни – традиции, народни обичаи, семейни и обществени народностни прояви, бисерно украшение на обичната ни майка България. Ако трябва да бъдем още по-откровени, изчезна привързаността към родния чернозем и семейната стряха. Залиня огнецът в семейното огнище, обедня народната душа откъм добродетелност, състрадание, милосърдие, топлота в човешките отношения, жертвеност един за друг, опазване на придобитото с много труд и материални иждевения, и още много богатства, които са от категорията на духовно-моралните съкровища.
Българската православна църква справедливо е наречена народостна църква. През цялата ни национална история тя, Църквата ни, вършейки безленостно църковно-евангелския си дълг, винаги се е старала, и в слънчеви и в буреносни дни, и в свободни и в робски години, да не се дели от своя обичан народ; да носи ведно с него робските вериги, да живее с радостите и скърбите му, да се бори за духовно и политическо освобождение, да пази роден език и национална свяст.
През тоталитарната система някои граждански ръководни дейци, които непосредствено не познаваха духовните, нравствените и патриотичните изяви и потенциал на Църквата, недооцениха нейната роля, считаха я за ненужна на съвременното човешко общество, за неположителен фактор в родината.
Като споделям горното, не ще бъда достатъчно добросъвестен, ако не подчертая ясно, че държавната и гражданската общественост в диоцеза на моята епархия, с някои малки изключения на отделни недостатъчно осведомени в провинцията ръководни кадри, всякога са се отнасяли с разбиране към епархийските ни нужди. През онази тежка, установила се у нас тоталитарно-командно-административна система, зрими са проявите на зачитане епархийската ни институция и благожелателно отношение към вярващите като равностойни граждани на Родината, които с ревност и с отечестволюбно сърце се трудиха и се трудят там, където ги е призвал общественият и гражданският дълг.
Убедени сме, че с новата Конституция и нови Закон за изповеданията ще се гарантира пълна свобода на религията и съвестта. На практика няма да бъдат допускани вече от демократично-правовата държава нарушения от подобен характер.
Българската православна църква и всички християни с удовлетворение посрещнаха решението на Народното събрание за обявяване на двата големи християнски празника – Великден и Коледа, за официални. Имаме уверението, че положително ще се реши нашето искане за предаване сградите на Софийската духовна семинария в София отново на своя собственик – Българската православна църква, за да се извършва в тях учебен процес за подготовка на църковни кадри.
На дневен ред е и възстановяване на учебния процес с Пловдивската духовна семинария, прекъснат през 1943 година по време на бомбардировките.
-Със съдействието на Българската православна църква, кои добродетели у българина смятате, че ще трябва да бъдат възродени?
-Неотдавна чествувахме трагичната гибел на великия син на Отечеството ни йеродякон Игнатий – Василий Левски. Всеки родолюбец се възхищава от величието на неговия духовен, нравствен и родолюбив образ, от неговата добродетелност. Всеки сънародник трябва да го носи в сърцето си и да се старае в целия си живот – личен, семеен и обществен, да върви по неговите стъпки на нравствено извисяване, за да остави трайна бразда в общонародното поле, за достойно изпълнен дълг.
Майка на всички добродетели е любовта. Затова и св. Апостол Павел категорично определя: „Да говоря всички езици човешки, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кинвал, що звека… Да раздам всички си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо не ме ползва.” Към тази добродетел трябва да се стремим. С тази добродетел да заквасим личното, семейното и общественото тесто. Тогава и всичко, което вършим, ще бъде добро. Дните и годините на нашия живот ще бъдат съзидателни, плодовете на живота ни ще бъдат изобилни, сладки и приятни.
-В какво състояние се намират манастирите и църквите във Вашата епархия и нуждаят ли се те от ремонтни, реставрационни и консервационни работи?
-Времето неумолимо слага рушителен отпечатък на всяка сграда, на всеки дом, на всяка материална придобивка. Такъв отпечатък слага то и върху Божиите домове – манастирите и храмовете. Това наложи в. Синод преди години да създаде специализирана строителна организация, наречена „СИНСТРО”, за поддържане на манастирските и храмовите сгради. Освен това, по наша лична инициатива и по решение на Епархийския ни съвет, също повече от преди двадесет години, създадохме към митрополитското управление малки строителни групи, които се ръководят от строителен техник. По одобрен титулен списък ежегодно, планово с тези бригади се вършат строителни работи – общ ремонт на храмови и манастирски сгради, консервация и реставрация на много от тях с оглед съхраняване на оригиналната архитектура и вътрешна стенописна и резбовна работа.
Преди повече от петнадесет години трите манастира в епархията – Казанлъшкият, Мъглижкият и Златноливадският, Чирпанска духовна околия, бяха основно ремонтирани, консервирани и възстановени. Сега се намират в много добро състояние.
През тази година вниманието на епархийското управление ще бъде насочено в Чирпанска духовна околия и в граничната Свиленградска духовна околия, за да се стабилизират някои сгради.
При новите отношения между Църква и Държава, убедени сме, че ще намерим по-добро разбиране, ще получим необходимата помощ както при извършване на ремонтите, така и при опазване от вредителство от някои лица, които се отнасят с недостатъчно разбиране към общественото богатство, в това число и към храмовете, и други църковни постройки.
Преди три години в Казанлък създадохме специализирано ателие за реставрация и консервация на икони и дърворезби. През този период се извърши значителна работи и то на много високо специализирано ниво. Непосредствено до митрополитската канцелария, с разрешение на Общинския народен съвет, започнахме надстройка над сграда, в която ще бъде устроено ново, в много по-големи мащаби, ателие за реставрация и консервация на ценни култови предмети. Надяваме се, че през следващата година ще може да се започне работа в него.
С доброто разбиране на Художествената академия в София в профил „Реставрация и консервация” бяха приети няколко талантливи младежи от пределите на епархията, за да се подготвят за работа в тези ателиета.
-Ваше Високопреосвещенство, Вие често представлявате нашата Църква и страна зад граница. Какъв е международният авторитет на Българската православна църква и нейният принос в процесите на разведряване и демократизация в Европа и света?
-По решение на Св. Синод представлявам Българската православна църква в световни междуцърковни организации, като Световния съвет на църквите, който има седалище в Женева, и Християнската миротворна организация, а така също и в диалозите между Православните поместни църкви за подготовката на Всеправославен събор по някои канонически и църковно-устройствени въпроси. Обикновено тези диалози се провеждат в Женева, Швейцария.
Старал съм се с добра съвест да се трудя и полезно да представям Българската православна църква на тези международни църковни форуми. Главната цел на тези форуми е обсъждане и решаване на назрели междуцърковни въпроси.
Секулярните, хуманитарни и миротворни въпроси също са предмет на обсъждане и подготвяне на документи, които да бъдат реален принос в процесите на разведряване и демократизация на Европа и света. Църквата е в света и тя не може да се изолира от проблемите на света. Нейната цел е да подпомага процесите, щото светът да става по-добър, човеците да живеят в мир и разбирателство, духовните и културните ценности да бъдат достояние на всички народи и да се постига желаната цел – обогатяване на човека в духовно, нравствено и културно отношение с общохристиянските и общочовешките ценности.
Междуцърковният авторитет на Българската православна църква е много висок. Нейните представители се ползуват с уважение и признателност за полезните им приноси в работата на междуцърковните форуми. Чеда са на обичната ни Родина – майка България, и във всяко отношение се стараят достойно да представят Църквата и Родината в най-чистите им църковно-верови и патриотични изяви.
Интервюто взе: Недялка ФИЛИПОВА
„Чеда сме на майка България“ – Старозагорският митрополит Панкратий пред в. „Септември“
