ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 31, 1990 г.
ФИЗКУЛТУРАТА – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Мислейки си за ситуацията, създадена около дисциплината „физическо възпитание” в Зооинженерния факултет на ВИЗВМ, неволно се сещам за един случай, твърде показателен, описан в едно чуждестранно списание. Млад инженер, възпитаник на Политехниката в Масачузетс, е бил на среща с ръководителя на една от водещите компании в света на прецизното машиностроене. Младежът е един от първенците на випуска, при това на едно заведение, гордеещо се с мнозина нобелисти. Но не е бил приет на работа. Мотивът: в графата за физическа дееспособност е имал незадоволителна оценка. Но точно това дава повод на крупния бизнесмен да заяви на кандидата, че уважава неговите постижения в науката, но се съмнява при това състояние на физическата му дееспособност дали ще може пълноценно да ги изяви.
За всички, малко или много изкушени от спорта, е известно, че американците са една от най-спортните нации в света. Известно е, че там мнозинството от хората, независимо от пол и религия, възраст и социално положение, бягат, ходят, плуват, играят тенис, бейзбол и баскетбол, борят се или се боксират. При това без да имат комплекси като ГТО или НФК „Родина”… Или на всички е ясно, че просперитетът във всяка дейност е неразривно свързан със здравето.
На базата на шепа великолепни наши спортисти, които изумиха света с постиженията си, но отгледани по „парниковия метод”, ние също бяхме обявени за „спортна нация”, нищо, че сме на едно от първите места в Европа по сърдечно-съдови заболявания, че все по-голям става броят на децата с ранна хипертония и затлъстяване, с гръбначни изкривявания.
Българинът няма навика да спортува. Не се наемам да правя задълбочен анализ на този факт, но все ми се струва, че в неговата основа лежат две неща: икономическото му положение, което го кара вместо ракета за тенис да хваща мотика, и почти повсеместната липса на съвременна спортна база. Една анкета, проведена с мъже между 25 и 50 години, показва, че на въпроса „Спортувате ли?” почти 90 на сто отговарят с „не”, а някои си спомнят, че са спортували малко в училище или в университета!… Или съвсем ясно се очертава един вакуум между спортуването ва по-млади години и в т. нар. инфарктна зряла възраст, който за съжаление впоследствие с нищо не може да се запълни. Знаем за многобройните посегателства върху предмета „физическо възпитание” в училищата и висшите учебни заведения. Знаем за обидното пренебрежение, с което много често се гледа на властимеющите в тези заведения към една дисциплина, която все още единствена може да помогне на младите хора да си изградят що-годе прилично здраве.
Мисля, че опит за подобно посегателство върху физическото възпитание засега има в Мандатната програма на Зооинженерния факултет. Съвсем нормално е всяко уважаващо себе си висше учебно заведение да дава приоритетно място на задължителните дисциплини, т.е. тези, които въоръжават студента с необходимите фундаментални знания по специалността му. Наистина що за зооинженер ще бъде този, който няма всеобхватни познания по анатомия, хранене, зоохигиена, овцевъдство и говедовъдство, организация и икономика на селското стопанство, фуражно производство, механизация и автоматизация на животновъдството и т.н. Не отричам и това, че е редно да има и избираеми дисциплини. Но да се ликвидира физическото възпитание като задължителен предмет след първи курс, а след това да стане избираемо, ми се струва, че най-малкото е недобре обмислено.Защо? Вече стана дума за ползата от предмета. Второ, и аз мисля, че ще бъде чудесно всеки студент да си избира дали един или два пъти седмично да плува, да играе баскетбол или футбол, тенис или да вдига тежести. Но при сегашната липса на база това си е чиста илюзия. И ще спортуват само наистина пристрастените към спорта, а за останалите… ще останат кафенетата! В такъв случай защо трябва да губят и малкото часове, в които могат да направят нещо за здравето си? В третия етап на строителството на института наистина са предвидени спортни съоръжения, но кога ще бъдат реализирани те един господ знае. Впрочем, за това ръководството на института няма никаква вина.
Третото, което изключително силно „подпира” моята теза, са данните за здравословното състояние на студентите, взети от лекарския кабинет. Те недвусмислено показват, че застрашително се увеличава броят на заболявания като нефрити, неврози, сърдечно-съдови, язви и т.н. Само в зооинженерния факултет са диспансеризирани, т.е. болни, 73-а души, а са освободени от физкултура 103-а!
И четвъртият ми, и може би най-силен мой аргумент, е декларацията на студентите, донесена в редакцията и подкрепена с близо 802 подписа. В нея те настояват да не се посяга на часовете по физическо възпитание от страна на административното и научното ръководство! Впрочем в тази декларация за това ръководство има доста нелицеприятни истини, върху които то струва да се замисли.
Разбирам, че в стремежа си да създаде една модерна програма за обучение ръководството на факултета се е водело от най-добри намерения. Не мога да си позволя още повече сега, в условията на академична автономия, да му давам „акъл” как да работи.
Пледирам само за две неща: да чуе думата на студентите и да помисли за тяхното здраве.
Сава САВОВ
Физкултурата – начин на употреба
