Няколко са знаковите родопски песни, които се знаят от всеки българин – едната е реещата се като музикално послание от земляните из далечния космос „Излел е Дельо хайдутин“, а другата – фолклорният шедьовър, станал особено популярен от финала на филма „Краят на песента“, създаден по затрогващата Хайтова творба „Ибрям али“.
[ad id=“225664″]
Малцина обаче знаят, че Руфинка е била реално съществуваща личност. Местните легенди датират нейното битие отпреди 150 години в село Попрелката – съвременният читател сигурно се чуди какво ли значи това завързано име, но то не е нищо повече от синоним на „селска седянка“, на която се преде.
Според преданието, преди няколко десетилетия в селото живяло момиче на име Руфие Чакалова. То било изключително красиво и работливо. В Руфие се влюбил момък от съседното село Надарци, който поискал ръката ѝ. Докато дойде време за годежа и сватбата обаче, момата се разболяла и починала. Трогнати от тежката ѝ съдба и невъзможната любов, хората я увековечили в песен.
[ad id=“263680″]
Според разказите в селото, на гроба ѝ пораснало рядкото цвете бяла кандилка, което цъфти през юни. Местните не са го виждали другаде, то вирее единствено край камарата с камъни, където една любов си е отишла от света. Според текста на песента, преди да умре, Руфинка поискала да даде чеиза си на друга, която да я замести до любимия мъж. По-старите хора си спомнят, че годеникът й се казвал Асан Кичуков и живял цели 100 години. Неосъществената любов на двамата луди-млади трогнала до сълзи местните певци, които възпели Руфинкината трагедия в тъжна елегична песен. Мелодията ѝ се обагря с още по-сърцераздирателни трели, когато изпълнението се озвучи от сантиментално протяжните ручила на гайдите, които сякаш опяват нелепо прекъснатия млад живот на момичето. За него е известно още, че то произхожда от Чакалския род, който обаче отдавна е напуснал селото.
[ad id=“236993″]
Инициаторът на това благоустрояване – председателят на Занаятчийската камара в Смолян инж. Недко Пашамов, има идея по-нататък да се оформи и красива цветна алея до гроба, край която да се разположат пейки за почивка. Той упорито се е заел с проучването на цялата история около написването на „Руфинкината“. Попрелчани настояват да им се помогне за ремонтирането на разбития път до селото. Местните жители обмислят в следващите години тук да се провежда фолклорен фестивал-надпяване с родопски песни за млади изпълнители. Дотогава, който мине покрай родопското село, разположено по горното течение на река Арда, ще може да се поклони пред гроба на музата, вдъхновила създаването на песента за болната Руфинка.
