Селото е разположено близо до Стара Загора на много красиво място. Днес то се е оформило най-вече като вилна зона на големия град.
[ad id=“225664″]
Селото има дългогодишна история, но за съжаление точната дата на основаването на село Борилово не може да бъде посочена. Говори се, че то се е създало много преди поробването на България от турците в местността „ Пъндъка“, от която взема и името си. По време на турското нашествие в страната ни, селото е опожарено до основи. Част от населението избито, а останалите, които са се спасили основават ново селище в местността „Юрта“ и го наричат Сайданлари. След време и Сайданлари е унищожено, разграбено, а останалата част от тези, които са оживели започнали строителството на ново село много по на изток в местност, намираща се сега някъде по средата между гара „Змейово“ и сегашното село Борилово и го нарекли Иледжик.
[ad id=“263680″]
След оформянето на османската спахийска система землището заедно със село Иледжик е било поверено на Хамза бей. След време Хамза бей решава да премести селището по-близо до извора, от който всички са черпили вода и така новото име на селото се казва Хамзалари – кръщават го на името на основателя му. 1907 година с. Хамзалари е прекръстено на с. Борилово на името на цар Борил.
[ad id=“237001″]
През 1908 година е построено училището, което вече не съществува, а през 1938 година е завършена църквата.
Село Борилово е разположено в полите на Средна гора. В недалечното минало (преди 30 години) селото се състояло от около 150 къщи, обитавани само от местни жители. Поминъкът на тези хора е бил дърводобив, отглеждане на лозя, захарна тръстика, гюл, лавандула, зърнени култури и всякакви овощни дървета.
[ad id=“238430″]
