[ad id=“225664″]
ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 23, 1990 г.
ИСТИНАТА ЗА ЕДНА ГЛАДНА СТАЧКА И ОСТАВКА
В бр. 19 т.г. във в. „Септември” бе поместена статията „Гладна стачка на ученици” от Марияна Кирова, написана въз основа на впечатления от една среща-разговор с ІV „а” курс на Техникума по ветеринарна медицина в Стара Загора и административното ръководство. Каква е истината около случая?
Повече от 30 години съм ръководител на техникума, през които създавахме и обогатявахме базата му и учебния процес в него. Когато стана дума да се съкратят много от специалните училища в страната, всички инстанции, които имат отношение към образованието, бяха единодушни, че техникумът е едно добре организирано и крайно необходимо за страната учебно заведение.
[ad id=“237001″]
До голяма степен и на базата на техникума в Стара Загора се създаде ВИЗВМ. В същото това време обективно пострада базата на техникума, бяха взети част от учебните сгради, общежитието, натрупаха се нерешени въпроси. С тях започна спекулация след 10.ХІ., когато много хора взеха да търсят оправдание в несполуките не там, където се коренят. Като използуваха повода, че далеч преди тази дата бяха наложени справедливи наказания на курсисти от ІV „а” курс от учителския съвет и бяха отправени упреци към ония, които бяха нарушили много сериозно трудовата и учебната дисциплина по време на есенната бригада, дейци на новосъздадената политическа младежка организация МЗС „Н. Петков” в техникума политизираха нещата под формата на борба за деполитизация на учебния процес.
Според мен административното ръководство реагира бързо на промените, които настъпиха в нашия живот след 10.ХІ. като отхвърли ония изисквания, които нямаха нищо общо с учебния и възпитателния процес. Но кой ръководител може да си позволи да отхвърли онова, без което не може да съществува едно учебно заведение – ред, дисциплина, изпълнение на учебните задължения от страна на курсистите.
По предложение на учениците, след задълбочено обсъждане, отпадна изучаването на някои предмети, намалиха се часове по други и преминахме към 5-дневна учебна седмица.
[ad id=“263680″]
Обърнато бе внимание и на обществените организации да съобразяват дейността си с новите условия, в т.ч. и с нагледните материали, които поставят. С тревога бе споделено извършеното нападение спрямо учебната база и бе отправен упрек към анонимните все още извършители. Какво предлагат някои – да се благодари на ония, които рушат училищното имущество, повреждат учебната база?! Видяхме някои софийски училища и детски градини. Всъщност с гладна стачка и с искането да се подадат оставките от мен и зам.-директорката се целеше да се изкупят предишни много сериозни нарушения на курсистите, за които учителският съвет искаше и наложи строги наказания. Даже в премного от тези случаи, както е видно от протоколите, аз съм пледирал за смекчаване на наказанията все в името на доброто бъдеще на младите хора. Организаторът на стачката и лидер на ЗМС „Н. Петков” Станислав Богданов фигурира в много протоколи на заседания на учителския съвет – за закъснение, нередовно явяване на учебни занятия, за опит да изнесе от „Родопа”, където е на практика, по нереден начин една торба с езици. Курсовата му ръководителка Цветана Кантарджиева даже безпомощно вдига ръце в учителския съвет: „Като се правят компромиси на Станислав от педагогическия съвет и другите започнаха да отсъствуват.”
[ad id=“218001″]
В протокол № 4 от 18.Х.1989 година на педагогическия съвет е записано изказването на учителя Димов: „Курсистите от ІV курс Васил Чанлиев и Георги Тодоров не са на проверка. Казват, че са отишли на посещение в съседното село. Но на другата сутрин от МВР в Чирпан ни уведомиха, че са при тях.” Курсовата ръководителка Кантарджиева допълва: „Единият е от моите курсисти. При проверка намират в тях два ножа и саморъчно направен пищов. Преди това двамата са били в кръчмата и купили бутилка вино, от която са изпили по-малко от половината. Видях се с родителите им, а от МВР оставят ние да ги накажем – по наше усмотрение. Курсът разгледа постъпката им и предложи да се намали поведението им с две единици – от примерно на незадоволително.” Според авторката на статията същата Кантарджиева сега се гордее с тези „мислещи” ученици. Кога се казва истината?!
И дума да няма, че през 30-годишната си практика един ръководител може да не е допуснал грешки. Но възможност за учение, за просперитет, в това число и възможност преподавателите да получават научни степени и звания, са били винаги осигурявани. Останалото е зависело от конкретната личност. Що се отнася до учениците – те винаги ще бъдат ученици, дошли да се учат и възпитават при тия, които знаят и умеят повече от тях, които имат богат житейски опит. Че вместо деполитизация на учебния процес с учредяването на ЗМС „Н. Петков” в техникума започна едно непознато от преди манипулиране, говори най-добре една анкета, проведена в І „б” курс, чрез която се иска вот на недоверие от деца, които не са наясно даже за какво става дума. Един от анонимно анкетираните пише: „Подписах, защото ако не бях го сторил, ще ме нарекат предател и живковист.” Друг подписал „да се махнат руски, немски, физика, история”. Трети – защото бил чул да се говори за някаква случка с участието на директора пред кабинета по биология, и т.н.
Водени единствено от убеждението да не се изострят нещата до крайност под натиска на формираните неверни настроения, директорът и зам.-директорката подадоха оставка. Но истината е далеч от поднесената във в. „Септември” и в други средства за масова информация. Нужно е задълбочено и обективно проучване на случая. Иначе новите политически формирования, които започнаха своята атака срещу ветеринарния техникум още на първия опозиционен митинг в Стара Загора на 2.ХІІ. миналата година по повод на отнетата база на техникума, обвързват нещата с политиката така, както никога това не е правено. Нужна е компетентност и добросъвестност на органите, които имат право да решават въпроса, а не прибързани митингаджийски действия. Ако някой си въобразява, че натрупаните с години проблеми, създадени в резултат на криворазбраната демокрация (при която учениците ще завършват образование даже и като не ходят на училище), могат да се решават по пътя на диктата той глобява бъдещето на България.
Ст. н.с., к.в.м.н. д-р Койчо КОЙЧЕВ
