[ad id=“225664″]
Село Цепераните е разположено в Северен Централен регион на България. То е част от община Велико Търново.
Името на селото идва от заселил се на това място лекар, дошъл от крепостта Червен (близо до Русе) след падането на България под османска власт. За него и наследилите занаята му синове хората казвали: “ ония дето цепят рани“, оттам и името на селото – Цеперани. Любопитен факт е, че днес тук са си купили балкански къщи предимно лекари.
[ad id=“237001″]
Но въпреки обезлюдяването си село Цепераните остава в българската история с един от най-известните хайдушки войводи от 19 в., а именно БОЙЧО ЦЕПЕРАНСКИ.
Той е роден е в с. Цепераните, Тревненско, откъдето идва и името му, хайдутин, народен закрилник. Написал Хайдушкия закон – практическо ръководство , който бил следван от хайдушките дружини. Водил много битки в Сливенския Балкан в защита на българите от произволите на турците.
[ad id=“263680″]
Участвал в Кримската война 1828-1829 г., след края на която бил задържан от руското командване с цел да се предотврати организирането на бунтове сред населението, недоволно от резултатите на войната. Заедно с двамата си братя Георги и Петър и други българи били заточени в Сибир – Иркутск при много строг режим – само през два дни по Коледа и три по Великден им сваляли прангите от шиите. Използвали Великденските дни, тримата братя се спуснали по високата 10 м ограда на крепостта, но Георги си счупил крака. За да не бъде отново заробен, другите двама го обезглавили. След едно пътуване, което било нещо като приказка – минали са чак през Индия, Бойчо Цеперански се върнал в България и продължил да хайдутува. Загинал в битка след извършено предателство около 1856г.
[ad id=“218001″]
За П. Хитов и Ф. Тотю Б. Цеперански бил най-бележитият от войводите на 19 в. и учител на такива прочути войводи като: Димитър Калъчлията ( Димитър Стоянов Котев ), Пейо Буюклията (Пейо Зинов ), Желю Черкешлията (Желез Добрев Железчев), Жельо от Ямбол ( Дядо Жельо), Панайот Хитов, Филип Тотю и т. н., и т. н., по данни на Цончо Родев.
В частна колекция се съхранява бележникът на Бойчо войвода, който е уникален. Тревнелията сам го е надписал с думите: “Саморучний бележник на Бойчин войвода в 1848 година, априлий 13.” В него хайдутинът е начертал карта и подробно описал къде има заровени жълтици. Като В скоби войводата е уточнил кои жълтици са клети и кои не. Т.е. кои могат да бъдат взети и кои не е добре да се пипат, защото носят лош късмет. Този бележник от 208 страници с размери 19х7 см, пише Труд, и е с 25 години по-стар от тефтерчето на Левски!
