ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 23, 1990 г.
КОЙ ЩЕ СТАНЕ ПРЕДСЕДАТЕЛ?
Буквално до вчера беше невъзможно дори да си представим, че един колектив може да обяви стачка, за да защити правото си на мнение. Но животът се промени и днес само тези, които не могат да си разделят със старото, все още се питат: „Кой им даде това право?”
Защо стачкуват фризьорките, бръснарите и козметичките от ТПК „Иван Алексиев”? Съдейки по исканията им подписани от 92 души, основната причина е въпросът кой ще стане председател на кооперацията. На събрание през февруари е взето решение председателят да бъде определен чрез конкурс. На пръв поглед, това решение противоречи на устава на кооперацията – нали председателят трябва да бъде член-кооператор и управителния съвет да го избере. На такова тълкуване е некоректно и едностранчиво. Конкурсът ще даде възможност да се намери най-подходящият кандидат, притежаващ необходимия ценз и отговарящ на всички изисквания. Следователно решението е не само правилно, но и напълно демократично и в интерес на бъдещето на кооперацията. Но ето че не всички са съгласни с него. Главният счетоводител на ТПК „Иван Алексиев” Иван Ганев обявява решението на събранието за незаконно и като член на управителния съвет изисква от останалите да не се обявява конкурс, председателят да се избере измежду членовете на управителния съвет. Издигайки по този начин полугласно своята кандидатура. В резултат – 92 души обявяват стачка, гласувайки вот на недоверие на целия управителен съвет.
Конфликтът се задълбочава и от намерението на главния счетоводител да се раздели кооперацията. (За справка – кооперацията е създадена преди 42 години като бръснаро-фризьорска, а от две години заради финансови проблеми, включва и спомагателни дейности – бояджийски и водопроводни услуги.) разделянето на кооперацията на две, като излязат спомагателните дейности, означава да се върнат финансовите затруднения. В крайна сметка – ще загубят клиентите, а и самата кооперация. Какъв е изходът?
-Да се разделим! – твърди главният счетоводител Иван Ганев. – Друга възможност няма!
Друга възможност, разбира се, има – споразумението. Въпросът е как да се стигне до него.
-Ние искаме – обясняват членовете на стачния комитет – да се изпълни решението на събранието. Нали то е нашият висш орган. Нека да изберем за председател човек, който няма да командва, а ще ръководи. Не бива да се допуска разделяне на кооперацията, това не е в интерес на колектива. Ние искаме да работим спокойна, без да ни е страх от нищо.
Прави ли са тези хора? На първата среща между управителния съвет и стачния комитет те бяха обвинени в много неща: в некомпетентност, в опит да се сеят раздори; бяха дори обиждани. Размениха се остри реплики. Но никой не им предложи изход. Първата крачка трябваше да бъде направена от човека, предизвикал конфликта. Но главният счетоводител не я направи. В деня, когато започна действителна стачка, той замина за София, пренебрегвайки правото на заместник-председателката да изложи пред по-горната инстанция причините за конфликта. Едва ли може да се определи като етичен и ултимативният тон, с който Иван Ганев отстояваше своите схващания.
Време е да свикваме с мисълта, че хората имат право на мнение и че никой не може да им отнеме това. Да им се сърдим, когато исканията им не съвпадат с нашите собствени, е просто смешно и означава да не се съобразяваме с реалната обстановка днес. Нека най-после да чуем какво очакват и какво искат от нас тези, които са ни гласували доверие да ги ръководим. И когато дори половината от колектива не ни искат, да разберем, че наистина „насила хубост не става”. И да постъпим така, както е най-достойно.
Лъчезар ЛАЗАРОВ
