– 375 години от рождението на Готфрид Лайбниц, немски учен, философ и езиковед /1646-1716/.
– 145 години от смъртта на Михаил Бакунин, руски революционер и публицист /1814-1876/.
Един от идеолозите на анархизма.
– 140 години от смъртта на Анри Етиен Сент-Клер Дьовил, френски физик и химик /1818-1881/.
Разработва технология за промишленото получаване на алуминий (1854).
– 125 години от смъртта на Хариет Бичър Стоу, американска писателка, и 210 години от рождението й (14 юни 1811) /1811-1896/.
Автор е на романа „Чичо Томовата колиба“ (1852) и на документалната книга „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853).
– 115 години от смъртта на Мануел Гарсия, испански певец и вокален педагог /1805-1906/.
– 105 години от рождението на Оливия де Хавиланд, американска актриса от британски произход /1916-2020/.
Тя става известна с ролята на Мелани във филма „Отнесени от вихъра“ (1939). Участвала е във филмите „Капитан Блъд“ (1935), „Приключенията на Робин Худ“ (1938), „В този наш живот“ (1942), „Съдбата на всеки“ (1946), „Наследницата“ (1949), „Клевета“ (1959), „Папеса Йоана“ (1972), „Летище ’77“ (1977) и др. Носителка на награда „Златен глобус“ (1950, 1987). Носителка е на две награди „Оскар“ за най-добра актриса за ролите й във филмите „Сълзите на майката“ (1947) и „Наследницата“ (1950). Носителка на Ордена на Почетния легион на Франция (2010). Дама на Ордена на Британската империя (2017).
– 100 години от рождението на Маргарита Дупаринова, българска актриса /1921-2005/.
Играе в Народния театър „Иван Вазов“ (1946-1990). Участва във филмите „Снаха“ (1969), „Буна“ (1969), „Авантюрите на Виктор“ (1975), „Любовниците“ (1991-1992) и „Каре“ (2002). Член на Управителния съвет на БЗНС (1960-1990). Депутат от БЗНС в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971) и от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Била е избирана за съветник в Столичния народен съвет, за член на Комитета на българските жени и на Националния комитет за защитата на мира. Лауреат на Димитровска награда (май 1950, май 1951). Удостоена със званието „Заслужил артист“ (22 май 1963), и „Народен артист“ (май 1967). Носител на Димитровска награда, на наградата „Аскеер“ в категория „Поддържаща женска роля“ (24 май 1998). Носител на орден „Народна република България“ (август 1971), на орден „Георги Димитров“ (юли 1981), на орден „Кирил и Методий“ втора степен (декември 1954), на орден „Стара планина“ първа степен за заслугите й в българското театрално изкуство и по повод 80-ата годишнина от рождението й (23 май 2001).
– 95 години от рождението на Ханс Вернер Хенце, немски композитор и диригент /1926-2012/.
Автор е на над 10 опери и симфонии, на музика за балетни постановки, творби за музикален театър и др.
– 90 години от рождението на Мирон Иванов, български писател и драматург /1931-1988/.
Редактор във в. „Вечерни новини“ (1955-1960), във в. „Труд“ (1960-1970) и в сп. „Септември“ (1975-1988). Член на редколегията на в. „Стършел“ (1970-1975). Автор е на около 30 книги с фейлетони, хумористични повести, гротескови романи, сатирични разкази и комедии, сред които: „Просто да не повярваш“ (хумористични разкази, 1962), „Изпитания на издръжливостта“ (хумористични разкази, 1964), „Наполеон под Вакарел“ (1985), „С тролейбус около Хеопсовата пирамида“ (хумористични разкази, 1986), „Дядо Йоцо гледа“ (1988), „Обичате ли човешкоЕ“(1989) и др., на 30 радиопиеси, около 15 театрални сценарии за телевизията и естрадни програми.
– 80 години от рождението на Алфред Гилмън, американски фармаколог /1941-2015/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1994 г. заедно с американския биохимик Мартин Родбел за откриването на G-протеините и тяхната роля за пренасяне на сигнали между клетките.
– 75 години от рождението /1946/ на Мирея Москосо (Мирея Елиса Москосо де Грубер), панамски политик.
Първата жена президент на Панама (1 септември 1999-1 септември 2004). След смъртта на съпруга й и бивш президент на Панама Арнулфо Ариас през 1988 г. Мирея Москосо участва в създаването на Арнулфистката партия в памет на Арнулфо Ариас през 1990 г., като поема поста председател на партията до края на своя мандат като президент (1991-1 септември 2004).
– 60 години от рождението на лейди Даяна (Даяна Франсис Маунтбатън-Уиндзор), британска благородничка, принцеса на Уелс /1961-1997/.
Принцеса Даяна, по баща графиня Спенсър, е бивша съпруга (1981-1996) на британския престолонаследник принц Чарлз. Имат двама синове – принц Уилям и принц Хенри. Загива при автомобилна катастрофа в Париж, Франция, на 31 август 1997 г.
– 60 години от рождението /1961/ на проф. Венета Дойчева (Венета Дойчева Иванова), български театрален критик.
Драматург в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен (1987-1988) и в Театър „Българска армия“ (1998-2011). Била е експерт в Националния център за театър (1993-1997) и в Театралния департамент на Нов български университет. От 1994 г. е преподавателка в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Авторка е на статии и рецензии за театър и на книгите „Theatre bulgare d’aujourd’hui, dir.“ (сборник съвременна българска драматургия, 2007), „Думи и Еринии“ (2010), „Въобразената телесност“ (2016).
– 55 години от рождението /1966/ на Юлияна Томова, български издател и редактор.
Създател (2001) и главен редактор на сп. „Български дипломатически преглед“ (21 ноември 2001-2012). От ноември 2001 г. е създател и главен редактор на издателство „Български бестселър – национален музей на българската книга и полиграфия“.
Главен редактор на сп. „Български дипломатически преглед“ (21 ноември 2001-2012).
– 50 години от смъртта на сър Лорънс Браг (Уилям Лорънс Браг), британски физик от австралийски произход /1890-1971/.
Той изучава рентгеновите лъчи, като през 1913 г. публикува уравнение, което описва ъглите, под които рентгеновите лъчи трябва да се отклоняват, за да може да се определи структурата на кристала при дифракцията им. Независимо от Лорънс Браг уравнението е изведено и от руския учен Георгий Вулф и е наречено на името на двамата – Условие на Браг-Вулф. По същото време физикът Уилям Хенри Браг, който е баща на Лорънс Браг, изобретява рентгенов спектрометър за измерване на дължината на вълната на рентгеновите лъчи, с което се полагат основите на рентгеновата кристалография. Носител на Нобелова награда за физика за 1915 г. заедно със своя баща Уилям Хенри Браг за техните заслуги в анализите на кристални структури с рентгенови лъчи.
– 20 години от смъртта на Николай Басов, руски физик /1922-2001/.
Заедно с Александър Прохоров предлагат конструкция на първия в света молекулен генератор – мазер (1952), публикувана през октомври 1954 г. Независимо от тях американският физик Чарлз Таунс също създава квантов генератор през 1953 г. и го нарича лазер. Тримата си поделят Нобеловата награда за физика за 1964 г., като Александър Прохоров и Николай Басов получават половината от наградата за фундаменталната си работа в областта на квантовата електроника, която води до конструирането на генератори и усилватели на основа на лазерно-мазерния принцип, а другата половина от наградата получава Чарлз Таунс за работата си в същата област.
– 15 години от смъртта на Рютаро Хашимото, японски политик /1937-2006/.
Министър на здравеопазването и социалните грижи на Япония (7 декември 1978-8 ноември 1979). Министър на финансите на Япония (9 август 1989-3 октомври 1991). Министър на външната търговия и индустрията на Япония (30 юни 1994-11 януари 1996). Заместник министър-председател на Япония (3 октомври 1995-11 януари 1996). Председател на Либерално-демократическата партия на Япония (22 септември 1995-24 юли 1997). Министър-председател на Япония (11 януари 1996-30 юли 1998). На 20 август 2005 г. се оттегля от политическия живот по здравословни причини.
– 10 години от смъртта на Васа Ганчева, българска режисьорка, сценаристка и преводачка, и 75 години от рождението й (29 април 1946) /1946-2011/.
От 1972 г. работи почти 40 години непрекъснато до смъртта си в Българската национална телевизия (БНТ), където е режисьорка и водеща на различни телевизионни предавания, сред които „Вкусът на живота“ и рубриката „ТВ мистерии“. Била е водеща на предаването „С вас е Васа“ по „Балкан българска телевизия“. Режисьорка е на филмите „Откъслеци – Любомир Левчев на 70 години“ (2005), „Мафията“ (1972), „Залог за Анджела“ (1971). От 2001 г. е съсобственичка на издателство „Хемус Груп“. Преводачка от шведски и английски език. Носителка на шведската награда „Артур Лундквист“ за постижения в областта на превода и за активен принос в културните контакти между България и Швеция (17 ноември 1998). През м. октомври 2012 г. е учредена фондация „Васа Ганчева“, която връчва награда на млади творци, вече утвърдени или перспективни критици, телевизионни водещи, публицисти и преводачи.
Източник: http://www.bta.bg/
