Повечето българи са убедени в това, че луканката е български деликатес, но публикации в чужди медии описват луканката като потомък на римската луканика.
Любопитни факти за прародителите на българската луканка, пише Дойче Веле:
В „Лос Анджелис Таймс“ описват римската луканика като „Вероятно най-влиятелната рецепта за сушена наденица в света“. Потомци на този древен деликатес са открити и в други държави – в Италия (луганега), Испания (лонганиса), Португалия (лингуиса), Гърция (луканико), България (луканка) и на още много места по света. Думата е навлязла и в арабския език.
Луканика от Лукания
Римската луканика носи името на региона, от който произхожда – Лукания, днес познат като Базиликата, пише сайтът Artecibo. Смята се, че населението на Лукания започва да произвежда сушена наденица още преди римляните да завладеят района през III век преди новата ера. Тя явно доста се услажда на римляните и те я разпространяват и на север, където рецептата и името претърпяват леки промени – в Ломбардия сушената наденица е позната като луганега.
Днес този месен деликатес луканика се приготвя със свинско месо, а сред основните подправки са дивият копър, черният и червеният пипер. След това се оставя да се суши.
Пълненето на животински черва датира от векове. „De Re Coquinaria“, римска готварска книга от четвърти век, включва три подобни рецепти: ботелус – вид кървавица с жълтък, фарчимен – която включва множество съставки, в това число яйца, зърнени култури и мозък, и луканика.
Как луканката изпревари луканика
В края на 2018 година „Луканика ди Пичерно“, сушена наденица от южния италиански град Пичерно, получи специален статут от Европейския съюз. Месният деликатес беше включен в регистъра със защитени продукти, които са обозначени за произход, географски индикации и като традиционни специалитети.
Българската Панагюрска луканка, заедно с филе „Елена“ беше включена в този регистър още през 2014 година. Но макар българската луканка да произхожда от територията на днешна Италия, за българите остава успокоението, че е призната от ЕС за традиционно ястие по-рано от италианската луканика.
