С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът „Въведение Богородично“ в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл – ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причестявали. За жалост и този празник днес е изпразнен от християнското му съдържание.
Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
На този ден, народът ни гадае какво ще е времето през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево – зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.
