Св. Ипатий, епископ гангърски, взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и се прославил със своя свят живот и дар на чудотворство. На връщане от вселенския събор той бил убит от еретици в 326 г. в Галатия. Мощите му били пренесени в Гангра от християните.
Великият Божий угодник свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония (малоазийска област, бел.ред.), бил един от триста и осемнадесетте свети отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан през царуването на Константин Велики (от 324 до 337 г., бел.ред.) в град Никея. Тук заедно с останалите свети отци той изобличил Арий в ерес и го предал на анатема.
Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство: той изцелявал различни недъзи и изгонвал бесове. В едно село превърнал горчивата вода, която течала от планинския извор, в сладка; а на друго място, по неговата молитва, от земята протекъл извор с топла вода, която била лековита. Веднъж, през една тъмна нощ, когато вървял край реката, във водата се появили пламъци, които му показвали пътя, за да не се отклони и да падне в реката.
Когато светецът се завръщал на своя светителски престол, зли хора му остроили засада в един тесен проход между планинска пропаст и брега на едно блато, въоръжени с ножове и колове. Светецът, едва останал жив, протегнал мъничко ръце нагоре и започнал да се моли. И докато се молел така, една жена, която поддържала Ариевата ерес, взела голям камък, силно ударила с него светеца по главата и го убила.
