Словосъчетанието „лебедова песен“ се употребява за последното, предсмъртно, най-хубаво произведение на творец, последната му творческа изява.
[ad id=“225664″]
Лебедът, както всички знаем е прекрасна птица, символизираща чистотата, целомъдрието, щедростта, мъдростта, прераждането, поезията. Има поверие, че когато умре човек, душата му се извисява и пътува в небето под формата на лебед.
Факт е, че лебедите, живеещи в полярния кръг, понякога, понякога биват изненадани във водата от силен студ и остават приковани в леда. Докато умират бавно издават звуци, които наподобяват тъжна песен.
[ad id=“263680″]
Но как се е зародил самият израз?
Лебедите са почитани още от древни времена. Тогава хората са свързвали красивите птици със слънцето.
В гръцката митология образите на лебедите се асоциират с бога на музиката и танците Аполон. Веднъж синът на бога на слънцето Хелиос подкарал слънчевата му колесница, но не успял да се справи и едва не изпепелил цялата земя с огъня, който излизал от нея. Зевс се уплашил, че синът на Хелиос ще унищожи земята и го ударил с мълния. Аполон видял мъките му и се смилил над него. Превърнал го в лебед. Поради тази причина, когато лебедите умират, душата им пее за великолепния живот, отреден им от Аполон след смъртта.
[ad id=“218001″]
Изразът „лебедова песен“ е засвидетелстван и по времето на Римската империя. Цицерон Цицерон казава за Луций Лициний Крас Цензора: „Но това била лебедовата песен, последната реч на този богоравен човек“.
Как ли в действително се е зародил въпросният израз?
[ad id=“225664″]
