ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
В-к „Септември бр.112, 1980 година
ОТ ПОЗИЦИЯТА КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕМ!
Някои съображения, свързани с разработката на
плана за 1981-1982 година и осмата петилетка
Както е известно, политбюро прие предварителни съображения по съставяне на плана за VІІІ петилетка и основни насоки за развитие на НР България до 1990 година. Министерският съвет утвърди контролните числа за двегодишния и петгодишния план и сега всички предприятия и организации, министерства и окръжни народни съвети извършват огромна работа по разработката на насрещните планове.
Разработката на двегодишния план ще приключи до края на септември, а по петгодишния ще продължи до декември 1980 година и ще бъде приета след ХІІ конгрес на партията.
Старозагорски окръг, както много пъти е посочвано, има важно място в развитието на страната и не е без значение какъв план ще разработят предприятията, организациите и окръгът като цяло.
Какви темпове на икономически растеж ще се осигурят и от кои предприятия и отрасли: какви ще бъдат техническото равнище на производството и неговата ефективност: с колко ще нарасне обществената производителност на труда: това са въпроси, отговор на които следва да даде ръководството и колективът на всяко предприятие и то вече не в сферата на мечтите, а в рамките на контролните числа.
Именно от позицията на така поставените въпроси искам да изложа някои съображения, които следва да се имат предвид.
Необходимо е разработката на плана както за 1981-1982 година, така и за осмата петилетка да започне с анализ на резултатите от изпълнението на показателите за седмата петилетка и с достигнатото равнище през 1980 година в сравнение със сродни производства в напредналите страни, а така също с анализ на приноса на съответното предприятие в икономическото развитие на окръга и съответната селищна система.
Каква оценка най-общо можем да направим в тази насока?
Трябва да се подчертае, че през седмата петилетка постигнатите резултати в нарастването на техническите и икономическите показатели в окръга в основни линии са резултат от развитието на ОЗЗУ, от части на хидравликата, производството на въглища и електроенергия.
Някои производства и цели подотрасли на промишлеността през седмата петилетка тъпчат на едно място. Такива са хранително-вкусовото машиностроене, текстилната и шивашката промишленост, предприятията за производство на строителни материали, дървопреработващите предприятия. Постиженията им са много ниски, ако ги съпоставим с разработените от тях в началото на петилетката планове за развитие през периода 1976-1980 година.
В тия предприятия се изостава не само в нарастването на равнищата на обемните и качествените показатели, но и в техническото равнище на производството.
Сега, както посочих, всички предприятия и организации имат утвърдени контролни числа за осмата петилетка, но за съжаление в тях отново се залагат ниски темпове на икономически растеж, което се отразява неблагоприятно върху развитието на окръга.
Може би вече 2-3 петилетки станахме банални с разработката на „помпозни” прогнози по развитието на хранително-вкусовото машиностроене и хидравлика и неосъществяването им в края на дадената петилетка. А тия производства са структуроопределящи и за тях окръгът задели допълнителни мощности, предадоха се заводите „Железник” – Стара Загора и „Бъдещност” – Чирпан.
Каква картина се очертава за тези производства в края на осмата петилетка?
Общата промишлена продукция в МЗ „Червено знаме” ще нарасне само с 26,2 на сто; в МЗ „Ангел Пеев” – с 25 на сто; МЗ „Железник” – д 30 на сто. КХИ „Хидравлика” – с 33,1 на сто; в МЗ „Бъдещност” – 64,5 на сто, но при положение, че обемът в 1980 г. е с 8 000 хил. лв. в по-малко от някои постижения на завода за предшествуващите години.
[ad id=“225664″]
През осмата петилетка обемът на ЗОТ „Светлина” нараства едва с 39,9 на сто и то без осигурена реализация.
Не по-добро е положението със Строително-промишленото предприятие – ЗСК – Стара Загора, чийто обем нараства с 27,5 на сто, в завод „Наталия” – само с 10,3 на сто; ТК „Дим. Благоев” – 8,1 на сто; завод „България” – 11,2 на сто; фабрика „23 септември” – 9,9 на сто и т.н.
Поставя се големият въпрос – това ли ще бъде фактическият план на тия предприятия и такъв ли ще е техният принос в развитието на окръга?
И още: през осмата петилетка развитието на окръга ще продължава ли да се определя от ОЗЗУ и СМЕК „Марица-изток”? не е ли много рисковано за окръга и някои селищни системи да навлязат в осмата петилетка – петилетката на техническия прогрес, на ускорено общо развитие и повишаване на жизненото равнище, с такива ниски темпове?
Главната причина за ниските показатели в тези и други предприятия е неусвояването на съвременна, с високи технико-икономически показатели продукция, търсена на международния и вътрешния пазар.
Очевидно постановката от доклада на др. Гриша Филипов на пленума на ЦК на БКП от юли 1980 г. – „Нерентабилните заводи трябва още сега да се преориентират към други производства, особено за такива, за които не достигат мощности” – важи с пълна сила и за някои наши предприятия.
В доклада на др. Тодор Живков на Юлския пленум (1980 г.) се казва:
„… конгресът ще даде решаващ тласък за практическа реализация в живота на нашия курс за висока ефективност и високо качество при сегашните условия.” Забележете: при сегашните условия, с наличните основни производствени фондове и производствен апарат, но с нова технология и съвършено нови производства.
Нови производства и нови технологии! Ето това трябва да се откроява в разработката на насрещните планове и то в рамките на дадените капитални вложения. Който не съумее да стори това, все едно не е разбрал същността на партийната постановка.
Главният резултат от разработката на насрещните планове и инженерните проекти следва да намери концентриран израз в снижението на себестойността на продукцията и нарастването обществената производителност на труда.
С разработката на плана за VІІІ петилетка специалистите и колективите на предприятията следва да решат и още един много съществен въпрос – да посочат производствата, които трябва да се усвоят в края на петилетката и които ще дават облика на окръга до 1990 и 2000-та година.
С разработката за концентрация и специализация на производството, направена през 1977 година с помощта на мултипликационния подход, се прие структура на промишлеността, която както до 1980 година, така и за периода 1981-1985 година гарантира задоволителен икономически растеж.
Запознавайки се обаче с някои материали, свързани с определяне на оптимална и перспективна промишлена структура за някои страни в нашия лагер и капиталистическия свят, трябва да кажа, че още сега нещата са значително променени и е необходимо предприятията да разработят и да внесат за обсъждане и приемане в бюрото на ОК на БКП и изпълкома на Окръжния народен съвет промишлена структура, която в последните години на VІІІ петилетка да започне да се реализира.
Какво следва да се има пред вид?
На първо място е нужна по-голяма гъвкавост и решителност при преустройството на отделните отрасли, подотрасли и производства, като незабавно се разработи въпросът за мястото на окръга в икономическия район.
На второ място, трябва да се има пред вид отрасловата класификация, приета от страните-членки на СИВ, и Международната стандартна промишлена класификация (Я) С – с цел разработваните прогнози да са годни за международни сравнения и да има яснота относно перспективността и реализирането на предвидената за производство продукция, отделните подотрасли, които да станат основа за формиране териториално-производствени съчетания.
На трето място, трябва да се съобразяваме с икономическите показатели на някои капиталистически фирми и да ги съпоставяме с показателите, които се предлагат с прогнозите по развитието на отделните производства и предприятия.
Какво предлага ЧССР по структурата на промишлеността към 1990 година и каква е структурата в окръга към 1985 година, явяваща се основа за структурата към 1990 година?
Разработената в ЧССР прогноза за структурата на промишлеността се основава на взаимозависимостта между достигнатото равнище на икономическото развитие и структурата на промишлено-производствен комплекс. Ето няколко конкретни примера за относителния дял на общата промишлена продукция и заетия персонал в някои отрасли по тая разработка както и по разработката на окръга. В електропроизводството относителният дял на общата промишлена продукция през 1980 г. в ЧССР е 2,7, а в 1985 г. – 2,9. В Стара Загора тия проценти са съответно 16,5 и 15,3. Относителният дял на заетия персонал в ЧССР през 1980 г. е 1,6, през 1985 г. – 1,5. В Стара Загора тези проценти са съответно 6,7 и 6,8.
В машиностроенето при общата промишлена продукция в ЧССР имаме през цитираните години съответно 30,9 и 36,5, в Стара Загора – 26,6 и 38,8. Делът на заетия персонал в ЧССР през 1980 и 1985 г. е съответно 38,0 и 19,9, в Стара Загора 27,1 и 30,1.
От тези и от други примери се вижда, че ние още с проектоплана залагаме по-голям относително зает персонал, което говори, че или ще се произвеждат по-трудоемки изделия, или техническото равнище ще продължава да изостава от световните постижения.
Търсенето на бъдещите положителни структурни изменения в развитите капиталистически страни започва със съставяне на списък на отрицателните страни на производството, като например: не се подават на съвременна технология, не се търси на пазара, има ниска ефективност, не осигурява високи темпове на растеж, имат висока материалоемкост и трудоемкост.
Държи се сметка за насоките в развитието на развиващите се страни, където трудовите разходи са нищожни, в резултата на което по-трудоемките изделия са силно конкурентни на международния пазар.
Търси се ликвидиране на производства, които ползват много и необучена работна ръка, малко капитали, продукцията е стандартна и не се нуждае от научноизследователска и развойна дейност.
Не на последно място се поставя и съображението главно в производството на основни средства за производство да става при значителна миниатюризация на габаритите на машините и съоръжения икономични на потребление на енергия и силно електронизирани и роботизирани.
Най-общият извод, който трябва да направим сега е: „Разработката на плана на VІІІ петилетка е етап в общите насоки за развитие на окръга до 1990-2000 година и в никакъв случай не бива да се подхожда от позицията какво сме, а позицията какво трябва да бъдем”.
Иван ТАНЕВ
началник на управление „Планиране”
