ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
В-к „Септември” бр.97, 1980 година
„…ЛИЧНОСТТА НА ПАРТИЙНИЯ СЕКРЕТАР КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЕЦ, КАТО ОРГАНИЗАТОР НА МАСИТЕ Е РЕШАВАЩА ЗА УСПЕХА НА НАШЕТО ДЕЛО. ОТ НЕГОВАТА КУЛТУРА, ОТ НЕГОВИЯ ОПИТ, ОТ НЕГОВОТО УМЕНИЕ ДА РАБОТИ С ХОРАТА МНОГО ЗАВИСИ КАК ЩЕ СЕ ОРГАНИЗИРА ДЕЙНОСТТА НА ПАРТИЙНОТО БЮРО, КАК ЩЕ СЕ НАСОЧВА ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ КЪМ НАЙ-ВАЖНИТЕ НАЗРЕЛИ ПРОБЛЕМИ, КАК ЩЕ СЕ УКРЕПВАТ И РАЗШИРЯВАТ ВРЪЗКИТЕ НА ПАРТИЯТА С МАСИТЕ.
ГЛАВНО В НЕГОВОТО ЛИЦЕ ТРУДЕЩИТЕ СЕ ВИЖДАТ ПАРТИЯТА В ДЕЙСТВИЕ, ЧРЕЗ НЕГО ОПОЗНАВАТ НЕЙНИТЕ РЕВОЛЮЦИОННИ ТРАДИЦИИ И ДОБРОДЕТЕЛИ.
И СЛЕДВА ПО ДОСТОЙНСТВО ДА СЕ ОЦЕНЯВАТ НЕГОВАТА АПОСТОЛСКА РАБОТА, НЕГОВАТА ВСЕОТДАЙНОСТ, ОПТИМИЗЪМ, С КОЙТО ТОЙ ПРЕОДОЛЯВА ТРУДНОСТИТЕ И ВОДИ ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НАПРЕД.”
Из заключителното изказване на др. Тодор Живков на националното съвещание във Велико Търново за ролята на първичните партийни организации (1975 г.)
СЕКРЕТАРЯТ
Голямата грижа на ЦК на БКП за партийните секретари намери израз в решението на Секретариата на ЦК на БКП от март 1977 г. „За по-нататъшното издигане ролята на секретаря на първичната партийна организация”. Там се подчертава, че секретарят на партийната организация е централна фигура в нашата партия, политически боец от най-предната линия за осъществяване политиката на партията.
Какъв е партийният секретар в нашите очи? Умен, задълбочен, сериозен, но не сух, а с голямо сърце. Това е човекът, в който рефлектират всички проблеми на трудовия колектив. „Партийният”, както в повечето случаи го наричат и което израз на любов и уважение, е с голяма идейна закалка, с голяма комунистическа убеденост. Това е човекът, който непрекъснато се учи. Понякога заедно със синовете и дъщерите си стои до късно над книгите, изучава идеите на Маркс и Енгелс, разработките на Ленин за партията, конспектира решения и документи. Той е аналитичен, търсещ, защото неговият строг учител – партийната организация, трудовият колектив искат да знаят как най-правилно да решат задачите си, как да дадат повече на обществото, как да живеят по-добре. Чакат предложенията му, неговата най-активна намеса в живота на колектива.
Партийният секретар е труженик. Той извършва определена работа. Неговият стремеж е точно да изпълнява трудовите си задължения, да бъде за пример и в пряката си дейност. Затова неуморно усъвършенствува професионалното си майсторство. Лампата на неговото работно място свети до късно, той носи папки и материали в къщи за довършва онова, което не е успял в предприятието поради голямата си обществена заетост. Трудно се съчетава трудовото с голямото обществено задължение – секретарството, но се съчетава, когато има любов към работата и хората, когато има отговорност. И все повече нашите партийни секретари са изявени работници, специалисти, ръководители.
Времето върви напред. Задачите нарастват, усложняват се, заедно с тях нарастват и изискванията към партийния секретар. Една голяма негова грижа е да възпитава у себе си умението да отделя от многото задачи главните, възловите и върху тях да съсредоточава вниманието на партийната организация. Това виждаме в планирането на дейността на партийното бюро и организацията, в тематиката на партийните събрания. Това виждаме в непрекъснатото търсене на новото, на положителното, в изучаване опита на КПСС.
Ленинският стил на работа и ръководство – това е голямата цел, към която се стреми всеки партиен секретар.преди всичко това означава използване на колективността като висш принцип на ръководството. Стремежът е да се активизира цялата партийна организация като колектив, всеки комунист поотделно. И колко болка, колко неудовлетвореност преживява партийният секретар, когато събранието премине вяло. Чести са въпросите в такива случаи: „Къде сгреших – в избора на темата, в подготовката, другаде ли, къде? Как да се активизират комунистите?” И отново размисли, търсения, работа.
Партийният секретар трябва да познава и педагогиката, и методиката, да познава добре всеки комунист, за да прецени какво поръчение да му се даде, така че то да отговаря на неговите възможности и интереси. Партийният секретар е човекът, при когото идват всички членове на колектива по най-различни въпроси. Колко мъка има в очите му, когато въпреки многото усилия не са успели да помогнат, когато трябва да загубят някого като член на партията, на колектива. И пек безброй въпроси: „Направихме ли всичко? Защо не потръгна? Защо той не ни послуша?” Колко безсънни нощи за един, за друг човек, за нерешените проблеми, за трудностите и колко радост за онези, които сме спечелили, на които сме помогнали.
За издигане авторитета на партийната организация важно условие е отношението на административния, на стопанския ръководител. Търси ли той мнението, активната намеса на организацията и на партийното бюро. Стопанският ръководител, е човекът, който трябва да издига не само авторитета на партийната организация, но и авторитета на партийния секретар. Честни, искрени и другарски трябва да са отношенията между партийния секретар и административния ръководител. Отношения на ръководители, които водят трудовия колектив към една и съща цел, поставена от партията.
Много и отговорна е работата на партийния секретар. Тя не е кампанийна, нито показна. Тя е всекидневна, жива, творческа, изискваща много умение, компетентност, висока дисциплина и отговорност. Партиен секретар не се става по задължение. Това е призвание. Това е себеотрицание. То изисква много любов, голямо човешко сърце, за да отдаваш част по част живота си на партията, на хората, без да се скъпиш за това.
Елена ВЛАДЕВА
преподавател в Междуокръжната партийна школа
