ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 12, 1990 г.
РЪКАТА Е ПОДАДЕНА, НО…
В бр. 45 от 10 ноември 1989 г. на в. „Септември” в дискусионната рубрика „Човещината – има ли я? бе поместено сърцераздирателното писмо на Стефан Лазаров Атанасов, временно живеещ в АПК „Загоре” – Стара Загора, със затрогващото заглавие „Имам нужда от подадена река”. В него той се оплаква: „Нямам дом, нямам дрехи, няма какво да ям.”
В редакционната бележка се казва: „… ако успеем поне на един човек да помогнем. Другото е в ръцете на Стефан, в неговия все още млад живот”. Той навлиза в 28-годишнината си.
В бр.5 от 16 януари е отпечатан отзив със заглавие „Настояваме за разбиране”, подписан от 17 души от ДП „Разпространение на филми” – Стара Загора. Такова разбиране бе проявено веднага от ръководството на Химическия комбинат. На 14 ноември м.г. (забележете!!) Стефан Лазаров Атанасов с трудов договор № 551 „светкавично” е назначен за шлосер по ремонта ІV разряд в помощното стопанство. Това направи началничката на „Личен състав” Делка Денева. Директорът по административните въпроси Енчо Николов и специалистите от сектор „Комунално-битово стопанство” Георги Александров и Петко Танев устройват битово Стефан. Той получава разрешение безплатно да се храни в столовата на комбината (закуска, обяд, вечеря). Със съдействието на главния специалист по ефективността на енергетиката Стефан Тенев получава от домакинката на цех „Въглеподготовка” бельо и работно облекло. За пръв път гладният се нахранва до насита. От отдел „ТРЗ” му осигуряват дрехи (шити и плетени). Връчва му се безплатна карта за пътуване от Химкомбината до града и обратно. Управителят на младежкото общежитие Пейчо Димов безплатно му осигурява самостоятелна стая с парно отопление. Главната счетоводителка на комбината Димитринка Василева му отпуска аванс да си извади нов паспорт. И на другия ден след издаване на заповедта му за назначение Стефан е представен на агрономката на помощното стопанство Минка Ковачева. Колективът знае какъв човек му „изпращат” и го посреща сърдечно. Стефан е красноречив и всички му вярват, че той ще работи така, както е обещал в писмото си до в. „Септември”.
Още първия ден шкафът с инструментите за поддържане на минитрактора е разбит и инструментите изчезват.
-Че как го отвори бе, Стефане? – го пита Ковачева.
-Дръпнах го и той се отвори – отвръща невинно Стефан.
-Тези инструменти аз съм ги приела и сега…
-Инструментите ги нямаше.
-Как бе, моето момче? Аз ги прибрах и ги заключих.
-Не знам:
Минка Ковачева изписва нов комплект инструменти и ги поверява на Стефан. Тя отива в автопарка и обяснява на началника на базата Иван Христов, че при тях ще дойде малко по-особен човек и да внимават да не го обидят.
На ремонта Стефан не се явява, отива да си вади нов паспорт. А надницата се води в помощното стопанство. Той е принуден да се труди на друга работа, докато се отправи тракторът.
През това време Стефан води преговори с управителя на общежитието да си води приятелка в стаята. Разрешават му до определеното време – 22,00 часа. Той реагира.
Отива в първо кметство, което е в общежитието, и настоява да му се даде гарсониера, тъй като бил семеен. Това не е вярно. Секретарят Недялко Тенев му отказва, както му е отказал и еднократна парична помощ, получена по-рано от Общинския народен съвет.
-Ще докарам телевизията и ще те разоблича – заканва се Стефан.
…Ден на работа, два и Стефан го няма. Къде ходи, никой не знае. Портиерката в общежитието го вижда да излиза сутрин рано и да се връща вечер късно.
-Работиш ли? – го пита управителят Пейчо Димов.
-Че как?
-Търсят те от завода.
-А, чакай! – сепва се Стефан. – Аз съм болен.
Пейчо Димов му дава пари за лекарства и Стефан изчезва. Приемат го в Окръжната болница. За това му издават болничен лист, но до 28 декември 1989 г. Той твърди, че Нова година е посрещал в болницата, когато на 8 януари се явява пред началниците си, които са го назначили на работа.
-Утре съм на работа (на 9 януари) – обещава Стефан.
На другия ден го няма и агрономката Минка Ковачева пуска рапорт № 93-М-16 от 15.01.1990 г., с който съобщава на ръководството на Химкомбината, че от 28 декември 1989 г. Стефан Лазаров не се е явил на работа. Неговите колеги Слави Йорданов, Седефка Тонева, Йордан Славов и Янка Балева засвидетелствуват това.
Не искам да засвидетелствувам и други разхищения на Стефан Лазаров. Продал е всичко, подарено му от отдел „ТРЗ” на Химкомбината и от съчувствуващите му от ДП „Разпространение на фирми”, поели „шефство” над него.
Къде е сега Стефан Лазаров Атанасов? В едно негово тефтерче е намерено писмо (той не си крие „архивите”) до Михаил Горбачов да го приемат на работа в Коми АССР, откъдето е освободен по здравословни причини, тъй като в НРБ не могат да му осигурят условия „да се реализира”.
Оставяме на читателите на в. „Септември” да преценят заслужава ли такова внимание, което му отдели Химическият комбинат. А 17-те служители от ДП „Разпространение на филми”, които са предоставили на Стефан дрехи, които той е продал, за да живее, както е заявил, „при комунизма”, какво ще кажат?
За горното с отговорност се подписвам:
Никола ЕНЕВСКИ
● ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ РАЗКАЗА
ИЗЛЪГАНО ДОВЕРИЕ
Разказва Бенчо Стоянов, председател на профорганизацията в сервиза на Автостопанство-3
Стефан, за когото писа в. „Септември”, дойде при нас на 20 декември м.г. Знаехме за него и затова се застъпихме да бъде назначен. Директорът подписа заповед за назначаването му още на следващия ден – 21 декември. Стефан получи всичко, което се полага на работник в сервиза. На втория ден го заговорих: „Как е?”, и то ми разказа, че няма къде да спи, нощува на гарата или на автогарата. Намерил си бил квартира, но нямал пари да плати наема… Застъпих се пред директора и предприятието му отпусна 50 лв. служебен аванс. Аз също му дадох назаем и доколкото знам, и други колеги са му дали пари. Директорът предложи да му подготвим една стая в автостопанството, за да не плаща наем, но Стефан отказа. Колеги от други бригади му носеха дрехи.
Така беше до 25 декември. След тази дата Стефан изчезна. Престана да идва на работа. Помислих си, че му се е случило нещо, взех адреса му от „Личен състав” и отидох един ден след работа да го търся. Оказа се, че на посочения адрес е общежитието на фирма „Агробиохим” (Химкомбината). Не го намерих, но портиерката ми обясни, че не го е виждала от няколко дни и не го знае къде може да бъде. Разбрах и друго – Стефан по същото време е бил на работа и в „Агробиохим”. Върнах се, обясних всичко на колегите и като че ли ги полях с вряла вода. Не е работата в парите, които му дадохме. Нито в дрехите, дето получи. Всички работници му подадоха ръка, а той? Той просто излъга всички.
