Стара планина, популярна още с наименованието Балкан, е най-дългата планина в България. Простира се по цялата дължина на страната – от границата със Сърбия до Черно море. Нейната площ на българска територия е 11 596,4 квадратни километра. Разделя страната на Северна и Южна България.
Стара планина е третата по височини планина у нас, със своя най-висок връх „Ботев“ – 2376 метра.
Тя е тясно свързана с българската история – на нейна територия са станали множество важни битки. Стара планина се е превърнала в символ на българския национален дух.
Най-старите наименованията, които са известни са тракийските Хаймон, Хаймос, Хемус. Според повечето източници те означават „било“, „водораздел“, „граница“.
През турско време планината е била популярна като Балкан. Съществуват различни предположения за неговия произход и въпреки че не е официалното име, то е най-популярно през последните няколко века. От него произхожда и наименованието на нашия полуостров – Балкански.
Според източниците името Стара планина се появява за първи път през 1533 година в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич.
Независимо от името си обаче Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти.
Защо ли е наречена „Стара“? Вероятно това име е дадено в знак на почит, поради стратегическото местоположение на планината в страната и огромната ѝ роля в българската история.
