[ad id=“225664″]
Когато наближи 3-ти март винаги си спомням за моите невръстни години, далеч назад, в 20-ти век и първите трепети от този празник. За първолаците емоциите тогава бяха задължително най-малко две: подготовката за Празника на буквите, в който трябваше да покажат, че вече могат да четат и неминуемо – ритуалът по приемането им в редиците на ДПО“Септемврийче“ като чавдарчета.
[ad id=“236999″]
Тази организация беше много стройно „конструирана“, както и всичко в онзи режим, но тук темата е друга – връщам се назад, за да припомня качествените напътствия, които в днешно време обществото ни трудно успява да внуши на децата.
В Стара Загора церемонията да станеш чавдарче се изпълняваше пред паметника на подполковник Калитин. Вълнувахме се, бяха успели да ни нахъсат, че получавайки синята като лазур връзка, ние порастваме и се ангажираме към нещо по-голямо и извисено. Може сега да изглежда смешно и да ме засипят с доводи за промиването на мозъци от ранна детска възраст, но стойностните, етични и образователни изисквания в тази организация имаха и своите плюсове.
[ad id=“263680″]
Ранното утро на 3 март искреше в студени краски. Белите блузи с якичка, черен панталон за момчетата и черни, плисирани поли за момичетата бяха задължителната униформа. Под тези якички скоро големите ученици, вече пионери, щяха да завържат сините връзки на вратлетата ни. Предварително бяхме сериозно подковани. Имахме си специална книжка на чавдарчето, учехме правилата наизуст и за празника вече ги декламирахме. Припомних си ги, откривайки в мрежата снимки на всички страници с текста. Вижте ги и кажете има ли нещо, което ви смущава в тях:
След ритуала на паметника ми се струваше, че връзката ми искри, чувствах еуфория,
типично детска, от случилото се. Получихме и по едно бяло калпаче със зелено дъно, с лъвче отпред – като истински опълченци, закачиха ни и другия символ на чавдарчето – значка също с лъвче, която се носеше на връхната дреха. Знамето на училищната дружина се вееше сред редиците ни, а ние гледахме сините връзки и се опитвахме да се вместим в новата общност, която вече чувствахме, че ще ни държи много здраво. Не се бяхме излъгали… Нашата учителка след това ни накара всеки да си води тетрадка на чавдарчето, в която записвахме добрите и лошите си постъпки, като срещу всяко „деяние“ трябваше да имаме две добри, за да се зачете, че сме се поправили.
[ad id=“218001″]
Последният набор първокласници, които станаха чавдарчета преди Демокрацията, бяха децата, родени през 1982 година, които тръгнаха на училище по закон на 6 години и на 3 март 1989 им вързаха сини връзки, без да станат полсе пионерчета. Не си спомням обаче дали тяхната церемония беше на Самарското знаме или остана на паметника на Калитин…
Тогава пък ги водеха в кино „Комсомол“ след празника и им прожектираха филма „Време разделно“, който на онази възраст ги беше изпълнил с искрен ужас.
Ето и малко информация за Димитровската пионерска организация „Септемврийче“:
Създава се веднага след 9 септември 1944 г. В нея членуват задължително всички деца от 6 до 14-годишна възраст. Основната цел на организацията е възпитание на децата в дух на патриотизъм и вярност към идеалите на комунизма, БКП и СССР.
Химнът (марш) на ДПО „Септемврийче“ е песента „Пейте в светлата родина септемврийчета безчет“ по текст на Асен Босев.
Патрон на организацията е Чавдар войвода, чието име носи и партизанската бригада в Софийско. В нея са участвали много от дейците на БКП, заели по-късно ръководни функции в държавата: Добри Джуров, Тодор Живков, Димитър Станишев и др. Затова и най-малките „дейци“ на партията бяха наречени чавдарчета.
