[ad id=“225664″]
ПРЕЗ МАЙ се пее за любов,
защото розите цъфтят,
защото розите цъфтят на туфи,
и дъжд зелен търкаля розов цвят,
и от тревата никне аромат –
убийствен аромат на прясно…
Разпява се вселената
и ласкав вятър гали листенцата на нара,
които постепенно се разтварят,
като крила на пеперуди
и пърхат под влажните трептения
на утринните капки –
ситни, като невинни маргарити
на поляна дива.
Усещаш, че магията се случва,
за да те увери, че имаш пулс,
че се върти светът отново към морето,
че има хоризонти,
които трябва да докоснеш поне със мисъл,
че трябва да опиташ вкуса на майския живот,
вкуса на друг живот,
покълнал постепенно,
макар, че всичко ще потъне,
ще се размие със дъжда през май
след няколко лета
и есени и зими…
Сега разлиствай утринната тишина
и започни да ми говориш за любов
със прости думи…
[ad id=“263680″]
Из „Птици в нощта“
