[ad id=“225664″]
Всички ние, без значение дали принадлежим към слабия или към силния пол, обичаме с ушите си. Затова не оставаме безучастни към комплиментите, които ни отправят околните – когато го правят, разбира се.
Въпреки че изглежда елементарно, изкуството на комплимента е сложно, деликатно, доста трудно за овладяване. И, за съжаление, не се отдава всекиму. Наистина, нас едва ли не от люлката ни учат да бъдем мили и любезни, но въпреки това през последния век комплиментът сякаш е позагубил своята изначална същност, престанал е да бъде едно от измеренията на доброто възпитание. Можем само да съжаляваме, още повече, че всички имаме огромна нужда от него.
[ad id=“263680″]
На теория
Ние до голяма степен възприемаме себе си през призмата на чуждия поглед и думи. Ето защо, когато получим искрена и направена на място похвала, тя не само задоволява присъщия на всеки човек нарцисизъм, но и допринася за по-лесното ни адаптиране към обществото на себеподобните. Последните открития, направени от психолозите в тази област, доказват още нещо важно: комплиментът, отправен от нас към някого, ни помага да се избавим от собствената си агресивност, от завистта и даже (!) от чувството за вина към него.
Колкото и да е странно на пръв поглед обаче, най-трудно се оказва не правенето на комплименти, а тяхното приемане, осъзнаването на истинския смисъл на адресираните към нас жестове и думи. В подобни случаи поведението ни зависи от собствената самооценка, която психолозите наричат „вътрешно огледало“. Отразявайки се в него, похвалите предизвикват определени реакции от наша страна. При хората с комплекси за малоценност например те стават източник на негативни емоции и дори могат да ги извадят от равновесие. Обяснението е очевидно – въпросните индивиди мислят само лоши неща за себе си и даже най-баналният комплимент задейства автоматично инстинкта им за самозащита, тъй като се превръща в заплаха за тяхната вече „закодирана“ ниска самооценка.
[ad id=“238430″]
На практика
След като изследвали няколко хиляди човека от различни социални прослойки и на различна възраст, водещи френски специалисти по поведенческа психология стигнали до няколко поучителни извода:
1. Най-често и най-сполучливи комплименти правят оптимистично настроените, общителните, открити личности със здравословно висока самооценка. Това означава, че нито песимистите, нито вечните мърморковци, нито комплексарите са в състояние – дори да излязат от кожата си, да кажат нещо приятно на друг човек. Така, както не могат да сторят същото и по отношение на себе си. Горките!
2. Сполучливи комплименти излизат само от устите на искрените хора, а не от тези на лицемерите и хитреците, както сме склонни да си мислим.
3. Двата пола правят и приемат комплименти по два напълно различни начина.
Повечето мъже например смятат, че житейските им спътнички изобщо не оценяват усилията, които полагат, за да ги уверяват колко са красиви, единствени и незаменими. В същото време, когато една жена хвали новата кола на свой познат, той често решава, че дамата харесва самия него.
[ad id=“218001″]
Думата си казват и националните особености. Французите се радват най-много на комплименти, свързани със средствата за придвижване в пространството, италианците се чувстват особено поласкани, ако похвалят сполучливия им избор на дреха, одеколон, вратовръзка и най-вече на обувки, испанците посрещат ентусиазирано възторжените думи за техните кулинарни таланти, а американците държат най-много на възхищението, предизвикано от домовете им.
От друга страна обаче психолозите установяват, че днес представителките на прекрасния пол от всички континенти са чувствителни към едни по-други похвали. През последните десетина години например французойките и германките се радват най-много на комплименти за успешната им кариера и едва ли не се обиждат, щом някой им каже какви добри готвачки са. Засега верни на своята същност остават най-вече англичанките, разцъфтяващи от удоволствие, когато чуят нещо хубаво за прическата, роклята или очите си.
[ad id=“236993″]
Най-важните правила:
* Избягвайте сравненията.
Целта на комплимента е да подчертае неповторимостта на този, към когото е отправен.
* Хвалете тези качества, които другите не споменават.
* Откажете се от клишетата и повторенията. Това, което веднъж е било казано, омръзва бързо.
* Бъдете оригинални. Баналните комплименти не доставят удоволствие никому.
* Казвайте това, което Ви се иска да чуете по свой адрес – разбира се, като се съобразявате с пола и възрастта на човека насреща.
* Старайте се похвалите Ви да съответстват на темперамента на Вашия събеседник. Емоционалните личности имат нужда от положителна оценка на техните качества, деловите люде са по-чувствителни към професионалните комплименти, жените, занимаващи се само със семейството си, ще се зарадват на облечения в думи възторг от външността им, а артистичните натури изпадат в еуфория, когато някой забележи колко оригинални са облеклото или начинът им на мислене.
* Въпреки че границата е тънка и не всеки може да я усети, правейки комплимент, не се подмазвайте. Разчитайте най-вече на такта и на чувството си за мярка.
[ad id=“236999″]
Източник: belladonna-bg.com
