Направо ви изненадах, нали? Напук на всички тави, които на Гергьовден са метнати в пещта, с агнешко и ярешко, подправени с ароматни пролетни зеленийки, аз днес реших, че ми е втръснало от всякакви меса и сложих едно гърне с фасул да къкри рано-рано. Не че никой не знае как се готви традиционното българско ястие, ама нека и аз да си кажа.
[ad id=“225664″]
В пръстен съд, както си му е редът, сложете предварително накиснат зрял фасул. Да ви кажа, пробвала съм всякакви начини за да прогоня от боба онова въртеливо движение в корема, но констатирах през годините, че си зависи единствено от сорта. Изхвърлях няколко води, слагах малко сода, претривах от люспите, но… вече казах. Затова, каквото – такова. Моята рецепта е компилация от манастирска боб чорба и яхния, но не запържвам.
Залейте боба със студена вода някъде в съотношение 1:4. Нарежете глава стар лук и без да слагате нищо повече, го оставете на слаб огън да ври. Подгответе си нарязани морков, сурова чушка и един домат. Сложете първо моркова и стрийте една сушена червена чушка (без нейния аромат бобът не е същият), по-късно добавете суровата чушка и коренчета пащърнак и целина. Когато бобът уври, добавете червен пипер и домата. Тогава вече посолете на вкус, поръсете с черен пипер, повечко гьозум, съвсем малко девисил, мащерка и ригън.
[ad id=“263680″]
Една тънкост, която решавам в движение при готвенето на боб е – ако варивото не се сгъсти хубаво самó, слагам накрая малко брашънце, размито в чорбичка от ястието и доварявам 4-5 минути.
Поръчах от пазара да купят маруля, домати, краставици и днес менюто ще е това. Ако не ме линчуват на Гергьовден с тоя боб, ще ви пиша пак 🙂
