Вирологът Питър Пиот, директор на Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина, един от откивателите на Ебола, се разболя от COVID-19 в средата на март. Той прекара една седмица в болница и оттогава се възстановява в дома си в Лондон. Изкачването по стълби все още го оставя без дъх.
Пиот, който израства в Белгия, е един от откривателите на вируса Ебола през 1976 г. и прекарва кариерата си в борба с инфекциозни заболявания. Той ръководи съвместната програма на ООН за ХИВ / СПИН между 1995 и 2008 г. и понастоящем е съветник по коронавирус на президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Но личната му конфронтация с новия коронавирус беше промяна в живота му. Ето още какво казва Пиот:
„На 19ти март се събудих от силно главоболие. Черепът и косата ми се чувстваха много болезнени, което беше странно. Тогава не съм имал кашлица, но все пак първият ми рефлекс беше: имам го. Продължавах да работя – работохолик, но от вкъщи. Положихме много усилия в работата в Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина миналата година, така че не трябваше да пътуваме толкова. Тази инвестиция, направена в контекста на борбата срещу глобалното затопляне, сега е много полезна, разбира се.
Тествах положително за COVID-19, както подозирах. Поставих се изолирано в стаята за гости у дома. Но треската не изчезна. Никога не съм бил тежко болен и не съм взимал ден отпуск по болест през последните 10 години. Водя доста здравословен живот и ходя редовно пеш. Единственият рисков фактор за корона е моята възраст – аз съм на 71. Аз съм оптимист, така че реших, че ще отмине. Но на 1 април приятел лекар ме посъветва да се подложа на преглед, тъй като треската и особено изтощението се влошават и влошават.
Оказа се, че имам тежък недостиг на кислород, въпреки че все още ми оставаше дъх. Снимките на белите дробове показаха, че имам тежка пневмония, характерна за COVID-19, както и бактериална пневмония. Постоянно се чувствах изтощен, докато обикновено винаги бръмча от енергия. Това не беше просто умора, а пълно изтощение; Никога няма да забравя това чувство. Трябваше да бъда хоспитализиран, въпреки че междувременно тествах негативно за вируса. Това е характерно и за COVID-19: Вирусът изчезва, но последствията от него задържат седмици.
Притеснявах се, че ще бъда поставен на вентилатор веднага, защото бях видял публикации, показващи, че това увеличава шанса ви да умрете. Бях доста уплашен, но за щастие, те просто ми дадоха първо кислородна маска и това се оказа, че работи. И така, аз се озовах в изолация в преддверието на отделението за интензивно лечение. Вие сте уморени, така че сте се примирили със съдбата си. Вие напълно се предавате на медицинския персонал. Живеете в рутина от спринцовка до вливане и се надявате да успеете. Обикновено съм доста проактивен в начина си на работа, но тук бях на 100% търпение.
Споделих стая с бездомник, колумбийски чистач и мъж от Бангладеш, между другото, и тримата диабетици, което е в съответствие с известната картина на болестта. Дните и нощите бяха самотни, защото никой нямаше енергия да говори. Можех да шепна само седмици; дори сега гласът ми губи сила вечер. Но винаги съм имал този въпрос да се върти в главата ми: как ще бъда, когато изляза от това?
След като се боря с вируси в цял свят повече от 40 години, станах експерт по инфекции. Радвам се, че имах корона, а не ебола, въпреки че вчера прочетох научно проучване, което заключи, че имате 30% шанс да умрете, ако се окажете в британска болница с COVID-19. Това е приблизително същия процент на смъртност като при Ебола през 2014 г. в Западна Африка. Това ви кара да губите научното си ниво на главата на моменти и се предавате на емоционални размисли. Хванаха ме, понякога си мислех. Аз посветих живота си на борбата с вирусите и накрая те си отмъщават. За една седмица балансирах между небето и Земята, на ръба на това, което можеше да бъде краят.
Бях освободен от болницата след дълга седмица. Пътувах вкъщи с градския транспорт. Исках да видя града с неговите празни улици, затворените кръчми и изненадващо чистия му въздух. На улицата нямаше никой – странно изживяване. Не можех да ходя правилно, защото мускулите ми бяха отслабени от легнало положение и от липсата на движение, което не е хубаво, когато лекувате белодробно състояние. Вкъщи дълго плаках. Аз също спах зле известно време. Рискът, че нещо все още може да се обърка сериозно, продължава да ви минава през главата. Отново сте заключени, но трябва да поставите такива неща в перспектива. Сега се възхищавам на Нелсън Мандела дори повече, отколкото преди. Той беше затворен в затвора 27 години, но излезе като голям примирител.
Винаги съм имал голямо уважение към вирусите и това не е намаляло. Посветих голяма част от живота си на борбата срещу вируса на СПИН. Това е толкова умно нещо; тя избягва всичко, което правим, за да го блокираме. Сега, когато сам почувствах непреодолимото присъствие на вирус в тялото си, гледам на вирусите по различен начин. Разбрах, че този ще промени живота ми, въпреки конфронтационните преживявания, които съм имал с вирусите преди. Чувствам се по-уязвим.
Една седмица след изписването ми ставаше все по-трудно да дишам. Трябваше да отида отново в болницата, но за щастие можех да се лекувам в амбулаторна база. Оказа се, че имам организираща пневмония, причинена от белодробна болест, причинена от така наречената цитокинова буря. Това е резултат от имунната ви защита да премине в свръхпроизводство. Много хора не умират от увреждането на тъканите, причинено от вируса, а от преувеличената реакция на имунната им система, която не знае какво да прави с вируса. Все още се лекувам за това с високи дози кортикостероиди, които забавят имунната система. Ако имах тази буря заедно със симптомите на вирусното огнище в тялото ми, нямаше да оцелея. Имах предсърдно мъждене, като сърдечната честота достигаше до 170 удара в минута; това също трябва да се контролира с терапия, особено за предотвратяване на събития на кръвосъсирването, включително инсулт. Това е подценявана способност на вируса: Вероятно може да засегне всички органи в нашето тяло.
Много хора смятат, че COVID-19 убива 1% от пациентите, а останалите се разминават с някои грипоподобни симптоми. Но историята се усложнява. Много хора ще останат с хронични проблеми с бъбреците и сърцето. Дори нервната им система е нарушена. Ще има стотици хиляди хора по целия свят, вероятно повече, които ще се нуждаят от лечения като бъбречна диализа до края на живота си. Колкото повече научаваме за коронавируса, толкова повече въпроси възникват. Учим се, докато плаваме. Ето защо аз се дразня от много коментатори в кулоарите, които без много прозрение критикуват учените и политиците, които се опитват силно да поставят епидемията под контрол. Това е много несправедливо
Най-накрая снимките на белите дробове отново изглеждат по-добре. Отворих една хубава бутилка вино, за да празнувам, първата от много време. Днес, след 7 седмици, се чувствам повече или по-малко във форма за първи път. Ядох бели аспержи, които си поръчвам от турски зеленина зад ъгъла от дома си; Аз съм от Киерберген, Белгия, общност за отглеждане на аспержи.Искам да се върна на работа, въпреки че активността ми ще бъде ограничена за известно време. Първото нещо, което отново взех, е работата ми като специален съветник за научноизследователска и развойна дейност на COVID-19 на фон дер Лийен.
Комисията е силно ангажирана да подкрепи разработването на ваксина. Нека бъдем наясно: Без коронавирусна ваксина никога повече няма да можем да живеем нормално. Единствената реална стратегия за излизане от тази криза е ваксина, която може да бъде въведена в световен мащаб. Това означава производство на милиарди дози от него, което само по себе си е огромно предизвикателство по отношение на производствената логистика. И въпреки усилията, все още не е сигурно, че разработването на ваксина срещу COVID-19 е възможно.
Днес има и парадоксът, че някои хора, които дължат живота си на ваксини, вече не искат децата им да бъдат ваксинирани. Това може да се превърне в проблем, ако искаме да внесем ваксина срещу коронавируса, защото ако твърде много хора откажат да се присъединят, никога няма да вземем пандемията под контрол.
Надявам се тази криза да облекчи политическото напрежение в редица области. Може да е илюзия, но в миналото сме виждали, че кампаниите за ваксинация срещу полиомиелит водят до примирие. Също така се надявам, че Световната здравна организация [СЗО], която върши чудесна работа в борбата срещу COVID-19, може да бъде реформирана, за да стане по-малко бюрократична и по-малко зависима от консултативните комитети, в които отделните държави отстояват предимно собствените си интереси , СЗО твърде често се превръща в политическа площадка.
Както и да е, оставам роден оптимист. И сега, когато се сблъсках със смъртта, нивата на толерантност към глупости и глупости спаднаха дори повече от преди. Така че, продължавам спокойно и ентусиазирано, макар и по-избирателно, отколкото преди болестта си. “
По-дълга версия на това интервю се появи на 5 май в белгийското списание Knack. Превод от английски: ЗАРАТА
