Всеки път, когато се докосна до Любка Бояджиева, откривам колко е хубаво да видиш Слънцето в човешките очи. През февруари 2016-та бившата учителка навършва 85. С този дълъг житейски стаж тя е натрупала и опит, и мъдрост, и много знания. Но най-голямата ѝ придобивка са приятелите, които и до днес я посещават редовно, а тя все още умее да печели и нови.
[ad id=“263680″]
Заварвам я на 31 декември, часове преди посрещането на Новата година, в компанията на поредната нейна бивша ученичка, с която се запознавам. Мария е на 75 и отдавна живее в старозагорското село Коларово, но за празника е дошла в града, за да бъде с любимата си учителка. Заварих ги да се приготвят. Докато поседях при тях, телефонът не спря да звъни. Обаждаха се да попитат Любка как е, има ли с кого да бъде на празника, канеха я. От вратата надникнаха усмихнатите лица на сина ѝ и снахата. Тарталетки със сладко от череши по унгарска рецепта, направени лично от Любка, беше почерпката за всички „явили се на този сбор“. Вероятно на много няма да им се вярва, но атмосферата в дома на тази дама е невероятна. Надявам се да не я обидя като я нарека едно малко торнадо, защото ръстът ѝ е някъде към 1,50 м. На 79 години се е качила до рилското езеро „Бъбрека“ над 2200 м, написала е няколко книги с интересни изследвания и истории за Стара Загора, учителствала в Тополовград и Стара Загора дълги години, но най-важното – оставила е незабравим спомен във всички, които я познават.
[ad id=“225664″]
Разказа ни как на Коледа е била със семейството си, събрали са се почти 20 човека на всякаква възраст, и е рецитирала стихотворение на Яворов, но без да казва кой е авторът. Просто в типично неин стил е дала задачка да познаят. За нейно разочарование само един е дал верен отговор, но ето и стихотворението, което Любка ни каза и на нас с Мария. Започна и без запъване стигна до края му, като по лицето и в очите ѝ танцувайки се появяваха закачливи емоции.
То изобщо не е популярно и само стилът на поета може да те доведе до правилния отговор.
[ad id=“225664″]
ПАВЛЕТА ДЕЛИЯ И ПАВЛЕТИЦА МЛАДА
Пенчу Славейкову
Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия.
А веднъж удари, дважди виком вика:
„Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!“
– Кой е? – „От Павлета, чак от Цариграда
много здраве нося, хубавице млада.“
Дявол се измамник в мъжка гръд потава;
ясен глас трепери и се не познава.
– Грешници проклети, станали от гроба,
и зломисли хора бродят в късна доба;
карай си низ пътя, слушаш ли, човече!
Или да повикам деверите вече?
Блесна орлов поглед, блесна халосия,
гръдно се провикна непознат делия:
„Порти да целуна, ще избухне пламък.
Либе, отвори ми! или си от камък?“
А сърце играе, чудом в гръд остава…
Ясен глас трепери и се не познава.
Шепотом Аглика, като в люта жажда,
зад кована порта бърже се обажда:
– Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;
ако си Павлета, как да хвана вяра?
„Пет години ходих…гряха ми в премежди
две очи небесни под гайтани вежди.“
– Тия, що ги знае селото ни цяло…
Па кое да бъде, за Павлета гряло!
„Бялото кокиче – тебе на лицето
и снага топола – сам-сама в полето.“
– А, за тях ли… колко луди са лудяли
и попара жежка на прага ми яли!
„А на гръд отляво луна кадифяна…
И венче над луна откога остана?
Първа нощ, Аглика! първа и по слава:
нели ръб на устна имам оттогава?“…
Скръцна тежка порта, сепна се делия
и увисна либе на юнашка шия.
Сайт ЗАРАТА публикува статии по материали от книгите на Любка Бояджиева, за предоставянето на които, сърдечно ѝ благодарим. За Любка от нашия екип пожелания за здраве, много поезия в отношенията и обич от близки и приятели!
