Всеки старозагорец знае Аязмото, местностите Беш бунар, Бойчо бунар, Съборената кюприя… Списъкът в цяла България е дълъг – Пазарджик, Петте кьошета, Пловдивските тепета, Мусала…Как биха звучали названия на градове и местности, ако сменим турските имена с български?
[ad id=“225664″]
Аязмо е дума с гръцки произход и означава Света вода. Беш бунар буквално преведено от турски е петте извора или кладенеца, Съборената кюприя идва също от гръцки и означава Събореният мост.
Хасково идва от турското Хас Кьой и означава принадлежащо на владетеля село. На български Хасково би се казвалo Царско село.
Пазарджик произхожда от турската дума пазар, усвоена официално от българския език, а джик е турски суфикс за умалителни имена. Пазарджик буквално означава Пазарче.
Кърджали идва от турското кърджа, което е побеляла, прошарена брада, а Али е собствено име. На български буквално означава Белобрад Али, а за да е съвсем българско – може би Белобрад Ангел.
[ad id=“263680″]
Винено-ракиената мека на България Сунгурларе означава на турски Сокол, в множествено число. На български – град Соколи.
Джебел на турски означава незасята нива, усойно място, неподходящо за посеви. Българското име на града вероятно би трябвало да бъде Крива нива.
Мадан означава руда, рудно находище. На български Мадан би бил Рударци или Рудище.
Хисаря на български означава Крепост или Крепостна стена.
Едва ли жителите на град Чепеларе ще са доволни, ако името на населеното им място бъде преведено на български, защото на турски чепел означава мръсотия, помия и кал, а в най-добрата версия на превода – отвратително време.
За да се смени турското име с българско, село Айдемир трябва да стане Желязна луна, село Ерден да стане село Плевел.
В духа на българизацията, Пловдивските тепета трябва да станат хълмове, а софийските Петте кьошета – Петте ълъла.
[ad id=“236993″]
Най-големите паркове в Плевен и Стара Загора също носят съответно турско и гръцко име. Аязмото в Стара Загора би звучал като парк Света вода, а Кайлъка на български е парк Скалите.
И в имената на върховете в България приносът на турски език е значителен. На управляващата партия БСП едва ли ще й се хареса, ако връх Бузлужда бъде преведен от турски на български, защото би се казвал Непрозрачно място или Мъглива местност.
Улиците „Каймакчалан“ в София и няколко други български града, носещи името на връх в Македония, трябва да се прекръстят на улица „Разбит каймак“, за да има българско звучене. Но самата българската дума каймак също произхожда от турския затова най-патриотично звучи разбита сметана.
Най-високият връх в България Мусала също носи турско име. Името е свързано с религиозния обред намаз. Намазът е молитва, отдаване на почит към бога, която вярващите мюсюлмани извършват рутинно 5 пъти на ден. На български Мусала означава Докосващ бога.
[ad id=“236999″]
По време на 500-годишното османско робство, турците не променят имената на повечето градове по нашите земи, а просто ги адаптират към своята фонетика. Така Филипопол става Филибе, Русе става Русчук, Бдин става Видин и остава с турската си фонетика до днес, Плевен става Плевна, Ловеч – Ловча.
Други просто са преведени на турски от имена на местности или от стари название, както е с известният през Средновековието като Ди Ампол, който по-късно става Ямбол.
При завладяването на днешна Стара Загора от турците, не зачитайки никое от старите му имена, го преименуват в Ески Загра или Ески Заара в превод на областта Загора. Първоначално го назовават Загр-и Атик (атик — древен по арабски)— Древна Загора. По-късно името се видоизменя на Ески Загра (ески — стар на турски).
