84-годишната баба Радка от Главан: Щом аз мога да танцувам, значи всички могат!
Както ЗАРАТА писа, в старозагорското село Главан все още са запазени и се предават от поколенията няколко автентични тракийски хорá. Там стъпките все още се танцуват от местните и благодарение на две изключително ентусиазирани и всеотдайни жени се показват по фестивали и се обучават деца. Дългогодишната учителка Тинка Стоилова ръководи детския състав „Главанче“ от много години, а читалищната деятелка Делияна Стоева е здравото рамо до нея.
В Главан повечето жители вече са възрастни хора, но пък какви хора са те! – това възкликна Таня Александрова, която със съпруга си Иван ръководят един от най-големите и успешни клубове за народни танци в Стара Загора – „Тракийци“. Когато разбраха за съхранените автентични стъпки в Главан, те решиха да пропътуват километрите до там и да ги разучат. Таня Александрова нямаше търпение да разкаже как е преминала срещата, заредена със страхотната енергия на главанчанки.
Тинка Стоилова посрещнала гостите и организирала десетина жени от селото, които да покажат хорáта. Трепетът и притеснението им бяха видими в началото, сподели Александрова, но това бързо премина и след това ни омагьосаха със своя дух и искрената си радост, че някой се е сетил за тях и ги е посетил.
Попяха ни, включително и градски фолклор, който ни създаде много весело настроение и танцувахме заедно, продължи хореографката. И както всяка група си има тамадá, център на компанията, такава за главанската група е Иванка – с най-тънко чувство за хумор и съответно най-приказлива от всички.
Нашенските танци са леки, простички, не са завъртяни и трудни, но пък са отражение на нашата душа, разказала 84-годишната баба Радка, която с другите възрастни жени е показала автентичните стъпки на Щеркольовата, Крива Нейка и на Спуснатото – все хорá, които се играят само в региона. Нейните думи много са впечатлили Таня Александрова: Щом аз мога да танцувам – всички могат!
Идеята на Таня и Иван Александрови е да търсят и записват автентичните български танци и да ги преподават на в своя клуб. Те споделят, че първоначално всички отиват при тях с нагласа за фитнес и развлечение, но с времето се влюбват във фолклора и той става неделима част от ежедневието им. И понеже в почти всички подобни групи масово се преминава към обработени, хореографски танци, те искат да открият и съберат колкото се може повече от истинските стари стъпки.
Поставили сме си цел, а ние не се отказваме лесно, с усмивка завърши разговора Таня Александрова.
