Първият препис на Рилската преправка (редакция) от 1825 г. на Паисиевата история е направен през 1830 г. от поп Йоан (Йоаникий) Петкович от с. Змейово, община Стара Загора. В своята преписка той е вмъквал сакрални думи, които да разбудят духа за бленуваната свобода.
Преписите на История славянобългарска са около 70, като първата е направена от Софроний Врачански още през 1765 г., а само преправките на поп Йоановия препис от село Змейово са единадесет.
По това време село Змейово е имало 200 – 300 жители, 4 манастира и една черква, построена след като манастирите са били разрушени. Правило ми е впечатление когато бях малък, че когато плащахме данъка по-голямата част от нивите се водеха манастирски, а не черковни и чичовците се чудеха – черква има, а нивите манастирски! Тези манастири са част от Боруйската Света гора с 10 манастира, 4 от които в землището на село Змейово.
Има два преписа, направени от поп Йоан – първият е запазен, но не се знае къде и кога е направен, докато вторият не е запазен, но се знае къде и кога е писан.
Третият препис, който води началото си от поп Йоановия препис на История славянобългарска, е направен в Змейово от монаха Харитон, завършен на 10.01.1831 г. Харитон е бил много ерудиран за времето си, разказвал на хората от село Змейово, че ще дойде време, когато лампата ще светне с едно натискане на копчето, че Земята ще се опаше с жици. Това местните старейшини не могли да разберат, мислили, че дъската на попа „хлопа” и че той не е с всичкия си и побързали да се оттърват от него.
Четвъртият (втори за монаха Харитон) също е направен в с. Змейово, само че е наречен Чирпански, тъй като монахът Харитон през 1831 г. е преместен в Чирпан (1831 – 1846 г.), където е съградил Рилския метох.
Незнайна е за науката съдбата на петия препис, направен от самия Найден Геров, но наречен трети препис на поп Харитон в гр. Чирпан от змейовския препис от 1831 г.
След това следва Ламанския препис от 1864 г. Руският учен Владимир Иванович Ламански изследва текста на Харитоновия препис, съпоставяйки го с познатите му съчинения от онова време и поставя началото на траен интерес на науката към Паисиевата история (вероятно чрез Марин Дринов). Поради големия брой на преписите има съмнение, че са направени другаде, но по стила на изказване може да се заключи, че преписвачът е представител на източната говорна област. Това се потвърждава и от историческите бележки на Никола Събчев и Таню Пеев, съвременници и съратници на поп Харитон, учители в град Чирпан.
Следващата, седма преправка на Паисиевата история е Хилендарската преправка от XIX в.
Осмата, Кесарева преправка е от 1840 г. пак от поп Йоан Петковичовия препис от Змейово.
Следва деветата, Панагюрска преправка от XIX в.
Десетата преправка е Старозагорската от 1837 г. Тя е направена когато турският султан Махмуд обикаля раята и преминава през Ески Заара. Няма данни за преписвача. Преписът е дарен на Девическата гимназия в града от адвокат Христо Кожухаров. Ученият Боню Ангелов, като анализира тази преправка заключава, че тя води началото си от преписа на поп Йоан от Змейово.
В тази връзка нещо интересно за отбелязване. При посещението си в Ески Заара, султан Махмуд бил трогнат от посрещането на местните учители и ученици, които пеели песен, посветена на него: „Зимата премина, султанът мина кротък като агне кога се обагни!” Трогнат от това, султанът започнал за дава пари на учители и ученици лично. След това дал чувала с грошове на глашатая да ги дораздаде.
Единадесетата преправка на Змейовския препис е Григоровическата преправка.
Не е ли време да възкресим името и да отдадем почит на този родолюбец – поп Йоан от село Змейово?!
Написа Иван Богданов, роден и живял в село Змейово, Старозагорско
Текстът е публикуван в protobulgarians.com.
