Почти бебе, Белини изпълнява безгрешно ария на Фиораванти. Умира едва на 33

Концертът „Зимни разкази“ от бутиковата серия „Музика без граници” ще бъде представен утре от 19 часа в залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. Сопраното Елена Мишинова и пианистът Мирослав Георгиев са избрали да срещнат почитателите на класическата музика с някои от непознатите камерни шедьоври на великия Винченцо Белини, наред с творби на Верди.

„Творбите на Белини са предимно лирични, задушевни; докато в творбите на Верди се усещат типичният му размах и витална енергия“, казва Мирослав Георгиев.

Винченцо Салваторе Кармело Франческо е един от най-значимите италиански оперни композитори заедно с Джоакино Росини и Гаетано Доницети, издигнал на нов, по-висок етап италианското оперно изкуство.

Написва 11 опери – първата „Аделсон и Салвини“ (1825), последвана от „Капулети и Монтеки“ (1830), „Норма“ (1831), „Сомнамбула“ (1831), „Пуритани“ (1835).

Белини се ражда в музикално семейство на 3 ноември 1801 г. в старинния град Катания. Като малък се проявява като дете-чудо – според легендата на година и половина вече изпълнява без грешка една ария от композитора Валентино Фиораванти, на 2 години се занимава с музикална теория, на 3 години се учи да свири на пиано и на 5 години вече свири повече от прилично. Учи в консерваторията в Неапол като ученик на известния тогава композитор Николо Цингарели.

Шекспир бил любим писател на Верди още от ранната му младост

Първата си опера „Аделсон и Салвини“ (единствената му комична опера) композира на 24 години. Премиерата е в театъра на Неаполитанската консерватория и му донася голям успех. Още същата година, 1825 г. завършва и операта „Бианка и Фернандо“, но с 3-та си сценична творба „Пират“ (1827 г.) Белини става един от най-големите италиански композитори. През 1830 г. Белини написва „Капулети и Монтеки“ (доста свободна трактовка на Шекспировата „Ромео и Жулиета“), която посвещава на родния си град.

През следващата година създава 2 от най-ценните си творби – „Сомнамбула“ и „Норма“, и двете са изнесени в Милано.

През 1833 – 1834 г. Белини пътува. Живее известно време в Париж. За Италианския оперен театър в Париж Белини написва своето последно произведение – операта „Пуритани“ по сюжет на роман на Уолтър Скот.

В премиерите на оперите му са вземали участие най-големите знаменитости като Рубини, Тамбурини, Паста, Малибран и други.

Познава славата приживе и става популярен в Европа. Почива едва 33-годишен от остро чревно възпаление на 24 септември 1835 г. в Пюто близо до Париж. Погребан е в Пер Лашез.