Из „Птици в нощта“: Трифон МИТЕВ

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.

ТРИФОН МИТЕВ

ЗАЛЕЗ

image0 (9K)

На Мира Дочева

От лава вино,
от небето чаша –

в края на деня
изпивам Слънцето:

дори да гасне,
пак свети
в очите ми.

Из „Птици в нощта“: Петър ДРАГИЕВ

ВЪПРОСИ

Нали по камъните сини
се стига Седмото небе?

Реката Тунджа ли излива
води през моето сърце?

Марица още ли се влива
и буни в топлата ми кръв?

С една мечта по Метеора
дали във Космоса съм пръв?

Защо Луната е самотна,
нали красавица е тя?

Дали във нейните градини
ще никнат земните цветя?

В душата Яворов ли шепне
или е Дебелянов стих?

Нима в летежа на звездите
мечта и щастие открих?

Какво безумство от въпроси
бушува в моята глава! –

кажи, Оракуле, какво си
и аз какво съм на света…

ТУНДЖА

А пак тече
реката Тунджа.

Един поток
вълшебен,
безначален
и без край…

От дън-земята
идат
светли струи,
бързите води
текат надолу:

искри реката
в утрините ранни,
черна е
по тъмни нощи.

А слънце
и луна се къпят в нея,
морни
от вековния си път…

Самотна си тече
реката Тунджа.

А кротналите
нейни брегове
мълчат,
не казват нищо –

обич някоя
или тъга
реката носи.

(Visited 2 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!