Живка Кехайова
Погнуса
Преди повече от година посветих огромната част от мненията и анализите си на идеята за редовно правителство и действащ парламент, които да прекратят вредната и буквално неограничена власт не на президента, а на Радев в това му амплоа.
През последните дни си мисля, че влизането в спирала от избори, което е повече от вероятно, може би ще бъде при сегашните условия и полезно. Избори слид избори до момента, в който отпадне всичко тотално негодно в политическото ни пространство и не се отвори място за поне с идея по-читаво политическо представителство.
Разбирам, че това е твърде идеалистична гледна точка, защото във времена на несигурност и непредвидимост избуява всъщност най-лошото и радикалното – т.е. рискът от още по-голям идиотизъм е огромен. Да не говорим, че България ще загуби най-важното за перспективата си на развитие – пълен Шенген и еврозоната.
Просто ме е гнус от всичките ни политици до един в тези дни. По-страшното е, че тях не ги е гнус да слушат самите себе си. И да действат сякаш са извън света ни, раздиран от войни, предизвикателства, преподреждане. Преподреждане в света, при което нито един от тях няма да намери място, ако остане на демонстрираното в момента ниво.
