Утре в 19 часа Старозагорският театър „Гео Милев“ открива сезона си с премиера на чеховата „Вишнева градина“, постановка на Бина Харалампиева.
Пиесите на Антон Павлович Чехов са толкова играни по театралните сцени в цял свят, че ако се направи някаква авторска класация, той може би ще бъде сред първите най-предпочитани драматурзи в света.
С „Вишнева градина“ на Чехов започва сезонът на Старозагорския театър
Очевидно темите в пиесите му са непреходни във времето, изпълнени не само с драматично действие, но и с дълбок психологизъм. Руският писател и драматург е роден на 29 януари 1860 г. Автор е на повече от 900 произведения – хумористични разкази, пиеси и повести, които представляват ценна част от Златния фонд на световната литература.
Както е известно, Чехов страдал от недобро здраве. Туберкулозата често оставяла такъв отпечатък върху лицето му, че създавала впечатлението, че той е намръщен и уморен. Въпреки болестта, обаче, той винаги успявал да поддържа оптимистично състояние на духа си и имал невероятно свежо чувство за хумор.
„Вишнева градина“, последната пиеса на Чехов
Чехов е роден в Таганрог, на Азовско море, като третото от шестте деца на потомствения крепостен селянин Павел Егорович Чехов. Баща му прехранвал многодетното си семейство като бакалин, а майка му била домакиня с таланта на умел разказвач.
Малкият Антон първо учи в гръцко училище, а после в гимназия. За пръв път влиза в театрална зала, за да гледа оперетата „Хубавата Елена“ на Офенбах. Остава очарован от спектакъла – самият той пее в хора на гръцкия манастир в Таганрог.
Чехов е на 16, когато баща му банкрутира и за да избегне затвор, бяга с майка му в Москва, при по-големите му братя. Той самият остава в Таганрог, за да завърши училище и да разпродаде имуществото на семейството.
Някой си Селиванов купува къщата на Чехови и му разрешава да остане да живее в нея. Пари за храна и дрехи, обаче, трябва да си набави сам. Затова започва да пише и да публикува хумористичните си разкази. След завършването на гимназията през 1879 г. заминава за Москва и постъпва в Медицинския факултет на Императорския московски университет. Следва и продължава да пише.
През 1884 г. Чехов получава правоспособност като лекар. През целия си живот ще се представя като доктор. Често казвал: „Медицината е законната ми съпруга, а литературата – моя любовница“.
През същата година, в която става правоспособен лекар, е принуден да гледа на себе си и като на… пациент. Започва да храчи кръв и отлично знае какво означава това, но крие от близките си, че е болен от туберкулоза.
Спомняме си чеховата „Вишнева градина“
Междувременно публикациите му привличат вниманието на литературните среди и някои литературоведи вече дори го поставят в авангарда на писателите от новото поколение.
През 1889 г. умира единият от братята на Чехов – Николай. От туберкулоза. Чехов изпада в депресия след смъртта на брат си и намира утеха единствено в писането.
В онзи период го вълнува темата за затворите. Предприема тежко пътуване с влакове, коли и параходи до наказателната колония на остров Сахалин. Там прекарва три месеца и интервюира много каторжници и заселници. Става свидетел на тежките условия на живот, на физически наказания, злоупотреби с доставките и принудителна проституция.
„Имаше моменти, в които чувствах, че виждам пред себе си крайните граници на човешката деградация“, пише той.
След завръщането си написва книгата „Остров Сахалин“.
През 1892 г. Чехов купува малко провинциално имение в село Мелихово, на 70 километра от Москва, където живее със семейството си до 1899 г. Там помага на болни от холера, организира три училища, пожарна служба и болница, и лекува безплатно съселяните си. В останалото време сади дървета и поддържа езеро с риба. Днес това имение е превърнато в музей на Чехов.
През март 1897 г. получава тежък кръвоизлив в белите дробове и е принуден да влезе в болница. Там вече официално го диагностицират с туберкулоза и той вече не може да крие от близките си, че е тежко болен.
През 1898 г. умира баща му. Чехов купува вила на Ялта и отива да живее в нея заедно с майка си и сестра си. Там именно посреща на гости Толстой и Максим Горки.
През 1900 г. е избран за почетен академик на новосъздаденото Пушкинско отделение на Академията на науките. Две години по-късно отказва високото звание, в знак на протест срещу отнемането на титлата на Максим Горки.
През май 1904 г. здравословното му състояние се влошава. Въпреки това продължава да се държи с всички мило и да ръси „смешки“.
Когато гледаме портретите му, оставаме с впечатлението, че е бил човек с невисок ръст. Всъщност, бил висок 182 см и дори още в училище имал прякор Богатира.
Първите си хумористични разкази издавал без авторско име. Някои негови по-близки приятели често се шегували с него, че „работи като негър“, т.е. като роб. Това го накарало да почне да се подписва с псевдоними. Най-известният от тях е Антоша Чехонте, но писателят имал още 50: Дяденка, Шампански, Шилер Шекспирович Гьоте и др. Последният, безспорно е най-оригинален.
През 1899 г. Николай II подписва указ за присъждането на званието „потомствен дорянин“ на Чехов, за „усърдие и успех“. Царското семейство много харесвало творчеството на писателя, но Чехов с усмивка се отказал от тази височайша чест. Много други с произход на крепостни селяни като него, с радост биха приели и дори откупували свободата си, но не и Чехов – той не се срамувал от корените си.
Писателят бил много забавен в компания и се радвал на голямо женско внимание. Според слуховете, понякога и сам го търсел при…“червените фенери“. В същото време получавал много писма от поклоннички, в които освен възторг от таланта му, дамите си позволявали и любовни признания. Биографите на Чехов, познаващи добре тези писма, на шега кръстили авторките им „антовки“.
Чехов има един-единствен брак – с артистката Олга Книпер, за която се жени през 1901 г. Тази брачна връзка, обаче, повече прилича на „роман в писма“, отколкото на семейно съжителство. Когато здравето на писателя рязко се влошава, той заминава за Ялта, а съпругата му остава в Москва. В писмата си Чехов понякога нарича своята половинка „куче мое“, но иначе те са изпълнени с много нежност.
Този брак просъществувал три години. Лекарите съветват Чехов да замине на лечение в Баденвайлер, Германия. Той се съгласил, макар да не вярвал, че това ще му помогне. Съпругата му Олга по-късно ще разкаже какви са били последните минути на писателя. Той се събудил през нощта и я помолил да му налее чаша с шампанско. След това тържествено казал на доктора на немски: „Ich sterbe!“ Обърнал се към жена си и й превел фразата: „Аз умирам!“ Изпил шампанското, обърнал се ня ляв хълбок в леглото си и пред изумените погледи на доктора и на Олга, издъхнал.
Краят на писателя сякаш е епизод във филм… А пропо, Антон Павлович Чехов заема първо място сред руските класици, по брой екранизирани произведения. Над 200 филма са заснети по мотиви на негови творби.
От театъра се оттегля след критиките на пиесата му „“Чайка“ през 1896 година. Скоро след това, обаче, му „минава“, и написва най-добрите си драматургични творби – „Вуйчо Ваня“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“.
Чехов е не само уникален писател и драматург, но и добър теоретик. Той има огромен принос за модерната повествователна техника на писане. Писателят не натрапва поуки, а задава въпроси. Въпроси с дълбок философски смисъл, които провокират съзнанието и в същото време му дават свободата само да търси отговорите.
Еми МАРИЯНСКА, impressio.dir.bg
