ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 51, 1991 г.
Актуален репортаж
АКО НАСЪН ВИЖДАТЕ МОРЕ ИЛИ ЧУВАТЕ „АЙ-ЛА-РИПИ“…
Залисани в делничните грижи, които не са малки и съвсем нелепи, едва ли не пропускаме една „екзотична“ подробност – навлязохме в разгара на летния сезон и е настанало време на традиционните отпуски и курортните маршрути. А този път съвсем нетрадиционно, като че ли подминаваме този момент с мълчание и уж от разсеяност… Какво да се прави – всички сме във властта на сложната ценова аритметика, а какви реални шансове може да има един простосмъртен, когато до ушите му достигат слухове, че в ресторантите на „Слънчев бряг“ една пържола струвала 67 лева или една нощувка в Пампорово – шепа долари. Не е ли естествено, че морето и планините някак недостижимо се отдалечиха от нашите намерения и планове? Нека си го кажем направо – мнозина от нас са наясно – този път ще минат и без плаж, и без планинарското „ай-ла-рипи“, но за утеха ще кажем, че все още нещо не е загубено и че все още има неизползвани възможности. На Старозагорските бани през последните 10-15 години доста неща се промениха в положителна посока, но и доста останаха на равнището си от преди половин век. И все пак Баните са си нашето море, нашата планина, най-обичаното ни място за отдих. Няма съмнение, че тези, които не можаха да си навият на харча и за които морето или първокласните Боровец и Пампорово ще останат като един спомен или, една надежда в необозримото бъдеще. Баните ще станат притегателен център. Народно се насочихме към ДФ „Социален отдих“, защото това е най-мощното курортно формирование тук. Фирмата стопанисва почивните домове „Загоре“, „Люляк“, „Червено знаме“, „Берое“, „Дъбрава“ и „Светлина“. Това са общо 370 легла, от които в момента са заети едва 160. За разлика от другаде, цените и за храна, и за спане не са особено високи и са напълно по възможностите на отънелия ни джоб. Великолепен е балнеоцентърът, който е на равнището на павелбанския. За младите хора се направиха дискотеки, барчета, кафенета, нощен клуб. Във фирмата хранят надежда, че Старозагорските бани най-после ще бъдат открити от чужденците, които май умеят да ценят забележителностите ни по-добре от нас. Пред „Загоре“ се срещнахме с деца от пловдивското село Куклен – едно от най-засегнатите от оловото на КЦМ – Пловдив. В един глас те ни увериха, че откакто са на Баните, се чувстват много добре. този факт в последствие бе потвърден от тяхна учителка и медицинско лице. -Плажът винаги е бил един малък „Слънчев бряг“ за старозагорци. И сега, въпреки високите цени на билетите, всеки ден тук идват стотици, а в почивните дни 1200-2000 души. На плажа няма нищо ново с изключение на водната пързалка, по чиито стълби непрекъснато пълзи човешки мравуняк. Затова пък съвсем не можа да ни вдъхне поне мъничко оптимизъм другото курортно селище в близост до Стара Загора – красивото и щедро надарено от природата Село Ягода, което тъй и не успя да стане курорт. Причините са много, някои от тях са твърде стари, но е жалко, че селището и сега е твърде далеч и от най-непретенциозната представа за курорт. А и от подобни амбиции, за съжаление. Единственото, с което можаха да ни се похвалят тук, бе това, че наскоро са идвали хора от ХЕИ, които благоволили да одобрят състоянието на двата басейна и те вече са открити за посетители. Но посетителите съвсем не са много: почти никой друг, освен стотина дечица от летните лагери на предприятия от Велико Търново и Горна оряховица. Курортното дело е в сериозен упадък. За него не се полагат почти никакви грижи и е оставено на доизживяване. кое причина за това и кое последица – нека други, по-компетентни от нас да кажат и да се опитат да поставят нещата на местата им. Ние само ще отбележим, че в Ягода няма и елементарна материална база, която, да подхранва един по-засилен интерес към курорта. Старият хотел отдавна е в безсрочен ремонт, след приключването на който май никой не знае точно за какво ще бъде използван. В квартирното бюро (в кметството) все още се водят на списък 5-6 къщи, в които са дават легла под наем. Спаднал е интересът към минералната баня, а по мнение на местни хора това е станало особено забележимо откакто старозагорската „седмица“ (сецана на билета е 2,50 лв.) е престанала да бъде градски автобус. В селото почти не пристигат гости и туристи. Банята дневно се посещава от по десетина човека, сякаш Ягода вече не е на старото разстояние от Стара Загора. Несъмнено, възвръщането на поне извоюваната някога популярност на Ягода няма да стане отведнъж, нито лесно. Остава в сила истината, че засега тук могат да разчитат само на снизхождението и на старата привързаност на хората към селото. И на нуждата им все пак да утолят някак си своя глад за почивка, пък било и в условията, които им се предлагат.
Йордан СТОЕВ
Сава САВОВ
АКО НАСЪН ВИЖДАТЕ МОРЕ ИЛИ ЧУВАТЕ „АЙ-ЛА-РИПИ“…
