Антон Тонев е кандидат за общински съветник на „Движение Нашият град“. Роден е на 27.09.1977 г. Образование: Магистър „Ветеринарна медицина“, Тракийски университет, Стара Загора; Докторант по заразни и паразитни болести към същия университет. Преподавател в Тракийския университет, Стара Загора. Женен, с три деца.
– Г-н Тонев, има ли тема, по която от първия момент и до края на мандата, ще настоявате да работите с колегите си, ако бъдете избран в Общински съвет-Стара Загора?
– При толкова много проблеми, да избереш един, е трудно (смее се). Все пак, вероятно от първия ден ще започна с най-тежката, най-трудно решимата, изискващата най-големи инвестиции, но безкрайно важна за Стара Загора – нова транспортна схема. Вече е наложително да има такава. Ясно е, че няма нещата да се случат изведнъж, но поне да се започне. Връзките между кварталите и центъра, както и между отделните квартали, не отговарят на никакви съвременни изисквания. „Железник“ например се държи на една връзка, „Самара“ – също на една… Да не говорим за селата на общината – например Богомилово, Кирилово, Малка Верея, са буквално откъснати.
Необходими са поне няколко подлеза и надлеза още, а те не са огромна инвестиция. Радвам се на кръговото, което беше направено на „Загорка“ и което поне донякъде помага за ограничаване на скоростта, но там задължително трябва да се направят и подлези. Разбира се, светофарът и маршрутът по платното ще останат за хора с малки деца, придвижвани в колички и за хора с инвалидни колички. Старозагорци се мръщят на гърбиците, но виждаме с каква скорост си позволяват мнозина да навлизат в града и на това трябва да се сложи край.
Два моста са нужни още над жп-линията, за да се отвори движението. Опашките от коли сутрин от кв. „Зора“ са километрични.
Транзитният трафик задължително трябва да бъде изведен от града. Нужда е по-добра схема за движение на градския транспорт – повече автобуси за ученици и студенти.
Нужен е нов мост между малкия и големия „Железник“… Няма как в разговора да опиша всичко и няма смисъл – старозагорци знаят за какво говоря. Просто трябва да започнем – един по един започнем ли да решаваме проблемите, ще се придвижваме, макар и бавно, към много по-добра схема, а това означава и сигурност.
– А има ли тенденция, която Ви тревожи?
– Тревожи ме съдбата на някои факултети в „Тракийски университет“. Открива се ветеринарен факултет и в Плевен. Когато откриха такъв в София си говорехме, че там трудно ще се справят. Добре, или зле се справят е едно, но от 240 студенти по държавна поръчка, ние започнахме да осигуряваме едва 160, а сега? Колко ще е отливът, колко и от преподавателите ще заминат за Плевен? Ветеринарно-медицинският факултет е гръбнакът на Тракийски университет, зооинженерството вече практически залязва като специалност. Общината трябва да бъде подготвена, ако закриването на факултети в ТрУ, доведе до намаляване на експертизата в някои направления, до отлив, следователно и на бизнеси, съответно на население. Трябва да изготви програма как, чрез какво би могла да привлече хора от съседни общини, за да остане жива и с перспектива за развитие. Защото ппри липса на кадри на един пазар на труда, няма как да има интерес от страна на бизнеса и развитие. Добавете демографската криза – хубаво е, че Общинският съвет на Стара Загора гласува помощта по програмата за образована раждаемост. Моето семейство също се възползва от нея. Хубавите решения трябва да се отчитат и да се върви по този път. Те са свидетелство, че наистина местната власт може да е полезна и действена.
– Като ветеринарен лекар имате ли приоритетни теми от обществено значение?
– Естествено – бездомните животни и „Зоопарк-Стара Загора“. На зоопарка трябва да се помага много повече, включително като финансиране, за да реализира целия си потенциал, а виждаме, че го има, защото вече се превръща в една от емблемите на града с посетители от цяла Южна България.
Приютът за кучета в Могила потръгна добре в началото – с много инициативи, с доброволци, с извеждане на животните сред гражданите, особено през уикенда и осиновявания, но в последно време нещата се промениха. Не знам защо и ще направя нужното да разбера и да съдействам, особено ако ми бъде дадено доверие като общински съветник. Не виждам защо хората трябва да хвърлят, понякога сериозни средства за „специално“ куче, освен ако не се занимават със селекция и развъждане. Много по-красиво и по-благородно е да осиновиш изоставено животно, а и в повечето случаи те се отблагодаряват с огромна любов за грижите. С ред инициативи сред децата и младите хора на Стара Загора, а и с тяхна помощ, можем да изградим това хуманно отношение и тази обществена отговорност поне на местно ниво.
