Кабинетът на Кирил Петков беше свален в сряда, след като вотът на недоверие беше подкрепен със 124 гласа от ГЕРБ, ДПС, “Има такъв народ” и “Възраждане” срещу 115 гласа “против”.
Гласуването беше повторено два пъти като при втория беше отчетен един глас повече в подкрепа на правителството, но Рамадан Аталай след това обясни, че системата грешно е отчела вота му. Единственият депутат, който не присъстваше на заседанието, беше Елена Гунчева от “Възраждане”, защото е болна.
Премиерът Петков взе първи думата, за да декларира, че партията му “Продължаваме промяната” няма да се откаже да се бори, за да бъде един ден “България – без задкулисие, без мафия – една успешна европейска държава”.
Гласуването се проведе точно 24 часа след края на дебата по вота на недоверие, какъвто е минимално необходимият срок. По-рано в сряда четирите опозиционни партии първо бойкотираха заседанието на депутатите, на което трябваше да бъде избран нов председател на Народното събрание, а след това отложиха и заседанието на външната комисия, която трябваше да обсъди т.нар. френско предложение за Северна Македония.
Кризата в четворната коалиция настъпи преди две седмици, когато лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов оттегли партията си от управляващото мнозинство. Като претекст за решението си той каза, че премиерът Петков е опитвал да води двойна външна политика с цел да свали по-бързо българското вето над европреговорите на Северна Македония.
Няколко дни по-късно спортният министър в оставка Радостин Василев (“Има такъв народ”) даде пресконференция заедно с петима депутати от партията на Трифонов, за да обявят, че напускат формацията. По-късно към тях се присъедини още един народен представител. Те бяха обвинени в предателство от ръководството на ИТН, което твърди, че са били “купени” от “Продължаваме промяната”.
Само два дни по-късно ГЕРБ внесе в парламента вот на недоверие към кабинета “Петков”, а ДПС, ИТН и “Възраждане” декларираха, че ще го подкрепят. Още същия ден четирите партии демонстрираха, че действат в рамките на опозиционно мнозинство, и се обединиха и около искане за предсрочното отстраняване на парламентарния председател Никола Минчев.
Той беше свален от поста си миналия четвъртък с гласовете на всички депутати от опозицията с изключение на Делян Пеевски от ДПС, който не присъстваше в пленарната зала.
Повод за отстраняването му стана фактът, че Минчев не закри парламентарното заседание, на което външната министърка в оставка Теодора Генчовска беше изслушана. Тогава тя каза пред депутатите, че премиерът е поел ангажимент пред Брюксел за по-бързо вдигане на българското вето над европреговорите на Северна Македония.
Свалянето на Минчев провокира серия от демонстрации в подкрепа на правителството миналата и тази седмица. Срещу тях преди ден беше противопоставен антиправителствен протест, на който последователно се появиха лидерите на извънпарламентарната ВМРО и опозиционните ДПС и “Възраждане”.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ и съпартиецът му Делян Пеевски се появиха и на антиправителствения протест в деня на гласуването на вота на недоверие в сряда.
Преди това десетки автобуси и микробуси докараха в София демонстранти срещу кабинета от райони, в които движението на Ахмед Доган традиционно има силни изборни резултати. Пред Народното събрание пък беше организирано поредното масово събитие в подкрепа на управляващите.
На същото място предварително беше обявен и протест на “Възраждане”, но след появата на Пеевски от партията на Костадин Костадинов обявиха, че са отменили проявата си. Въпреки това сред симпатизантите на ДПС се появиха и такива на иначе враждуващата с движението проруска формация.
След падането на правителството на Петков следва нов опит за съставяне на кабинет в рамките на това Народно събрание. Първият мандат отново ще отиде в “Продължаваме промяната”, вторият – при ГЕРБ, а третият се връчва на някоя от следващите партии по избор на президента Румен Радев.
Ако в рамките на тази процедура не бъде избрано ново правителство, държавният глава разпуска парламента, назначава нов служебен кабинет и насрочва предсрочни избори. През миналата година в страната бяха проведени три парламентарни и едни президентски избори.
