Живка Кехайова
Втечненият газ от САЩ за България на цена по-ниска от тази на „Газпром“ е наистина вълнуваща. Едва ли ще има българин, който да не се зарадва.
Но нека не прибързваме. В следващите дни, граждани, медии, политици, ще трябва да зададем някои въпроси и да потърсим отговор. А специалистите да зададат специализираните и важни въпроси, които са в компетенциите им.
От позицията на пълен лаик в газовите доставки, но пък по силата на логиката, аз бих попитала няколко неща и дано всички имаме отговор скоро:
– Не разбрах, например как се договарят доставки на газ с определена цена с вицепрезидента на САЩ Камала Харис, при положение, че доставчиците са частни компании и държавата не може да им диктува условия под никаква форма. Не трябваше ли Кирил Петков да говори с доставчиците? Нали договорите се сключват с тях? И как тогава имаме договор? С кого е този договор?
– Като питам с кого е договорът, нямам предвид само Камала Харис, с която не може да е, но и Кирил Петков, който като премиер няма право според законите на България да договаря никакви енергийни суровини, камо ли да подписва договор за тях. Последното го могат само компании, а такива при Харис не е имало, май, нито от едната, нито от другата страна.
– Ако все пак имаме договор за доставка на газ с определена цена, в изгодната цена включени ли са транспортът, регазификацията, преносът до България и сигурно куп други важни неща, за които не знам, или последните се начисляват над изгодната цена?
– След като България предложи на ЕС да има единно европейско договаряне и единни доставки за енергийни суровини, какво ще стане, ако ЕС се договори, според собствената ни идея, за всички членове? Тогава ние този договор със САЩ ще го нарушаваме ли срещу неустойки, или ще бойкотираме ЕС и предложението, което самия Кирил Петков даде?
Със сигурност експертите ще имат куп други питания. Аз самата силно се надявам този път наистина Петков да е направил пробив и нещата да не са нито изопачени, нито майтап, нито временно отлагане на кризата, защото, ако всичко е точно, това би означавало най-сетне разкъсване на руската примка, на която висим и приритваме открай време.
