В решаването на кои проблеми искат да участват Емилия Захариева и Стойчо Стойчев – кандидати за общински съветници на „Движение Нашият град“
Емилия Захариева е родена на 09.09.1973 г. Образование: Средно специално. Сфера на дейност: Търговия и ресторантьорство. Детски център. За нея мисия е участието й в благотворителни и дарителски кампании – УНИЦЕФ, „Двете лепти“, дарения за нуждаещи се и болни хора. Семейно положение: Семейна.
Стойчо Стойчев е роден на 30.11.1991 г. в гр. Стара Загора. Образование: Висше образование – ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – История. Сфера на дейност: Търговия, земеделие, енергетика. Семейно положение: Женен, с едно дете.
Първият въпрос, който задавам, е какво ги е мотивирало заедно с професиите им и не малкото им ангажименти, да пожелаят да поемат и още обществени функции?
Г-жа Захариева не се замисля дори: „Проблемите на обикновените хора, предимно на млади семейства с деца, които чувам ежедневно в моя детски център. Не ми харесва това, че в Стара Загора няма обществени образователни центрове за деца на различна възраст, освен 2-3 частни, които могат да си позволят само определена група хора. Това усложнява живота на младите родители, които трябва да избират между работа, реализация, развитие и гледане на децата, извън училище и градина, особено по време на ваканциите.
А в обществени детски центрове, достъпни за всички, би могло да се осигури развитието на самите деца, усвояване на допълнителни знания и умения по забавен начин, сигурна среда. Много ми хареса идеята на „Движение Нашият град“, Общината да осигури средства и общински училища през ваканциите да се превърнат от желаещи и мотивирани учители в такива центрове. Аз не съм политически човек, просто съм човек, който с радост би поел още работа за реализация на смислени идеи – особено идеи в полза на младите хора в общината. Собствените ми деца са на тази възраст и виждам с какво се сблъскват“.
Г-н Стойчев: За мен ще е интересно да видя отвътре защо и как се разминават очакванията на гражданите, например за бързи и качествени ремонти, и реализацията на проектите. И бих работил с всички сили това разминаване да е все по-малко. Дразнят ме, например заляти с асфалт площи, които нито са паркинги, нито са детски площадки, нито са спортни площадки – липсата на функционалност в едно, или друго решение, за мен е неприемливо, ако искаме да създадем повече удобства и по-смислена среда в града ни.
Коя е най-голямата ви болка за Стара Загора?
Емилия Захариева: За мен самарянството е начин на живот. Ние отделяме постоянна такса за УНИЦЕФ, участваме „Българската Коледа“, работя активно в „Двете лепти“, събираме – аз екипът ми, а и семейството ми, средства за болни хора, нуждаещи се от лечение в чужбина, помагаме на хора в нужда, даряваме кръв… – включвам се във всичко, което може да донесе опора и да намали нечия болка. Знам, че има смисъл. Самата аз съм изживяла трагедии в семейството, които са ме научили кое е ценното в този живот и за какво си струва да отдадеш силите си. Много бих искала, ако хората ми дадат шанс, да работя този начин на мислене да се превърне в основа на общинската социална политика. Повечето общински мероприятия и събития, спокойно могат да имат и тази хуманна задача. Дарителството, превърнато в постоянно хуманно дело (без значение в какъв мащаб) би облагородило всички ни, а да решиш нечий тежък проблем и да донесеш радост, е най-щастливото изживяване.
Стойчо Стойчев: Най-голямата ми болка за Стара Загора е, че въпреки уникалния си хилядолетен исторически път на един от най-старите градове в света, тя сякаш така и не успява да постави това наследство на съвременния път на туристическите дестинации. Ясно ми е, че за да се случи това в пълен мащаб, не само общината, но и държавата трябва да бъде привлечена, а също и проекти – европейски, на фондации, на научни дружества. Ето за това – Стара Загора да бъде на картата на всички туристически маршрути у нас – и за исторически, и за културен туризъм, бих работил наистина с всички сили. Защо да не развиваме и поклоннически туризъм като съседите на юг – колко хора знаят за хипотезата, че тъкмо близо до Стара загора започва покръстването на българите в християнската вяра – че тук е покръстен Борис I? Имаме и „Богородична стъпка“ – там от никъде не можеш да разбереш какво е преднавначението на жертвения олтар, например, какво изобщо виждаш. Да не говорим, че и читав път до мястото няма. Ето – за такива идеи бих работил.
Емилия Захариева: „Да, на мен също ми прави впечатление – аз съм родена в Плевен, но вече много години Стара Загора е моят град, че тук, където и да копнеш, се открива историческа ценност, а дори гражданите на общината не знаят какво точно и не могат да видят повечето от тези ценности. Прави ми впечатление, че се разрушават стари къщи и няма местна политика за насърчаване на възстановяването им, а това би променило облика на града и общината. С радост бих помагала на колегата“.
Между двамата кандидати – листа 55, преференции 109 (Захариева) и 105 (Стойчев) се завързва разговор, наситен с идеи и проекти кое, как, какво добро, може да се случи. Оставям ги да обсъждат, а на вас оставям решението дали наистина не ни трябват точно такива общински съветници и така форматирана местна власт.
Нищо че не са политически и публични личности, факт е, че са граждани с позиция, а не просто жители.
