Снимка: Bloomberg L.P. |
Двете най-големи икономики в света стоят за голяма част от новите кредити през първото тримесечие на 2022 г., което доведе до нарастване на глобалния дълг до над 305 трлн. долара – нов исторически рекорд – като в същото време обаче общото съотношение дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) намалява, показват данни на Института за международни финанси (Institute of International Finance – IIF), цитирани от Ройтерс.
Дългът на Китай се е увеличил с 2,5 трлн. долара през първото тримесечие, а този на САЩ с 1,5 трлн. долара, изчислява IIF, докато общият дълг в еврозоната е намалял за трето поредно тримесечие.
Анализът показа, че много държави както с развиващи се икономики, така и такива с развити пазари, навлизат в цикъла на затягане на паричната политика, воден от Федералния резерв на САЩ, с високи нива на дълг, деноминиран в долари.
„Тъй като централните банки продължават да затягат паричната и лихвената си политика с цел ограничаване на инфлационния натиск, по-високите разходи по заемите ще засилят уязвимостта на дълга“, предупреждават от IIF. „Въздействието може да бъде по-сериозно за онези кредитополучатели на развиващите се пазари, които имат по-малко диверсифицирана инвеститорска база“, добавя институтът.
От началото на годината досега доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа се е повишила с около 150 базисни пункта, като по-рано този месец тя достигна най-високите си нива от 2018 г. насам.
Корпоративните задължения извън банките и държавните заеми са най-големите източници за увеличаването на заемите, като дългът извън финансовия сектор нарасна през първото тримесечие до над 236 трлн. долара и е с около 40 трлн. долара по-голям в сравнение с нивото отпреди две години, когато се появи коронавирусът.
През същия период държавният дълг в световен план е нараснал по-бавно, но с увеличаването на разходите по заемите (заради по-високите лихви) държавните баланси остават под натиск.
„Тъй като нуждите от държавно финансиране все още надвишават нивата отпреди коронавирусната пандемията, по-високите и по-волатилни цени на суровините биха могли да принудят някои страни да увеличат още повече публичните разходи, за да предотвратят социални вълнения“, посочва IIF. „Това може да е особено трудно за развиващите се пазари, които имат по-малко фискално пространство“, добавя институтът.
Липсата на прозрачност също така се превърна в тежест за развиващите се пазари, където общият дълг се приближава до 100 трлн. долара от 89 трлн. долара преди година.
„Липсата на навременно оповестяване на задълженията по публичния дълг, силно ограниченото покритие на условните задължения и широкото използване на клаузи за поверителност са основните пречки, причиняващи асиметрия на информацията между кредитори и длъжници“, се казва още в доклада.
Съотношението на глобалния дълг към БВП обаче е спаднало през първото тримесечие на 2022 г. до 348%, което е с около 15 процентни пункта под рекорда, поставен преди година, като в страните от Европейския съюз (ЕС) се наблюдават значителни подобрения на този показател. Виетнам, Тайланд и Южна Корея пък отбелязаха най-голямо увеличение на дълга по отношение на БВП, изтъква IIF.
„Очаква се икономическият растеж да се забави значително тази година, с неблагоприятни последици за динамиката на дълга“, посочва институтът. „На фона на строгите коронавирусни блокади в Китай и по-затегнатите глобални условия за финансиране, очакваното икономическо забавяне вероятно ще ограничи или дори ще обърне тенденцията надолу в съотношенията на дълга към БВП“, е заключава в доклада.
