Днес празнуваме Тодоровден. Православната църква го отбелязва в първата събота на Великденските пости. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
[ad id=“225664″]
Почитането на християнския светец Тодор от българите е засвидетелствано още през ранното Средновековие. В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии с името Тодор, въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение.
[ad id=“236993″]
Двама от светиите се воини-великомъченици – св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура. Така най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.).
[ad id=“236999″]
В уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 година в Боянската църква са запазени образите на трима светии с името Тодор: св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит. В неговото житие се споменава, че за известно време е бил на заточение в Аполония (Созопол). Последният, заедно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освеще-ни и св. Тодор Трихина, са канонизирани заради техните монашески подвизи.
[ad id=“237001″]
Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на Великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии.
[ad id=“238430″]
Също така, обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от Православната църква с почитането на паметта на св. Теодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта му византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от животни, които били убити при езически жертвоприношения, всички неща за ядене, продавани на пазара в тогавашния Константинопол. Тогава св. Теодор се явил на архиепископа на града и го предупредил за това деяния, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо. За благодарност към св. Теодор Тирон църквата запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.
[ad id=“263680″]
Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
[ad id=“218001″]
После идва ред на любимото на всички българи конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа.
Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
