Президентът на Турция Реджеп Ердоган предложи размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници, намиращи се в затвора със строг режим в Одрин, за осемте турски, които получиха убежище в Гърция, след като избягаха от родината си в нощта на неуспешния опит за държавен преврат на 15 юли 2016 година.
[ad id=“225664″]
„Те поискаха да им върнем двамата гръцки войници и ние им казахме, че има осем, които се опитаха да направят преврат. Преди всичко, вие трябва да ни предадете тях и ако ни ги дадете ние можем да извадим двамата на масата за преговори”, заяви той.
Размяна на двамата гръцките войници за осемте турски войници е неприемлива, отвърна в неделя гръцкият премиер Алексис Ципрас.
„Що се отнася до съобщенията за размяна в случая с двамата гръцки войници с други случаи, ние подчертаваме още веднъж, че това е неприемливо и следователно се отхвърля”, посочи той в официално изявление.
Ердоган засегна и друг скорошен инцидент – този с издигането на гръцкото знаме на скалист остров близо до турското крайбрежие.
[ad id=“263680″]
„Тези тримата, които издигнаха знамето, не знаеха ли, че ще има реакция? Нашите специални сили отидоха на скалистото островче и го свалиха“, каза турският президент.
След това той призова за мир с Гърция, като подчерта, че не иска повече напрежение на фона на провокациите в Егейско и Средиземно море. „Нуждаем се от мир. Между другото, нашият мир с вас е като никой друг”, каза Ердоган.
Той отбеляза, че „грешки” са довели до емигриране на гръцките жители от Истанбул.
„В течение на много години броят на гръцките ни граждани беше голям. Имаше десетки хиляди, стотици хиляди. Но, за съжаление, заради грешки, които нашата страна направи, нашите римски (от Византия – Римска империя – бел. ред.) граждани отидоха в Гърция. Ние също сме правили грешки и те трябва да бъдат посочени”, подчерта Ердоган.
Словесната „престрелка” между лидерите на Гърция и Турция става на фона на нарастващото напрежение между двете държави.
[ad id=“238430″]
Всъщност всичко започна от спор за петролните и газови залежи под водите край остров Кипър. В началото на годината там бе потвърдено наличието на огромно находище от въглеводороди, което се простира и в териториалните води Израел и Египет. Въпросните две страни вече извършват сондажи.
На 10-и февруари турски военни кораби блокираха пътя на италиански сондажен съд, който по-късно бе изтеглен от района.
Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси край острова трябва да бъдат разделени между Севернокипърска турска република (призната единствено от Анкара – бел. ред.) и Република Кипър.
На 1 март двама гръцки войници бяха задържани на турска територия до река Марица. Според Атина те пресекли границата в мъгла при рутина патрулна обиколка. Подобни случаи не са рядкост в района и от двете страни, като обикновено объркалите се граничари биват изпращани обратно след задържането им.
Този път обаче гръцките войници бяха обвинени в шпионаж и задържани в затвора със строг режим в град Одрин.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети почти ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море.
При един от тези инциденти, на 12 април, гръцки многоцелеви изтребител „Мираж 2000” падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили въздушното пространство на Гърция – пилотът загина.
Няколко дни след това гърци провокираха Турция, като издигнаха гръцки флаг на спорен необитаем остров в Егейско море, близо до турския курорт „Дидим”.
